3.11.2011 г., 10:41

Закъсняла обич

1.1K 0 9

- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.

- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.

Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той припряно стискаше в дланите си вкочанената ú ръка, сякаш се опитваше да я стопли. Целуваше бездиханната ú гръд, сякаш се опитваше да ú вдъхне живот. Напразно. Някога бялата ú като мрамор кожа, сега синееше. Някога алените ú устни, сега бяха обезкървени. Някога прекрасното жизнено момиче, сега лежеше бездиханно и студено на дървения под. Сега тя бе просто един красив труп. А той бе просто един закъснял, влюбен глупак, който я притискаше силно към себе си, сякаш можеше да изгони смъртта от нея. Напразно. Жалката му ненавременна любов бе неспособна да накара сърцето ú да забие, белите ú дробове да се разтворят за глътка въздух отново, бе неспособен да ú вдъхне живот. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... ! Без думи!
  • Ами както казах нищо конкретно не се е случило. Просто хората наистина не оценяват какво имат в живота си и чак когато им се наложи да държат изстиналото тяло на любимото същество, ужаса ги блъска като мокър парцал в лицето и осъзнават, е в е туй им жалко съществувание е имало нещо красиво и истинско. Та просто се надявам всеки прочел това да се замисли за всички, които са до него и го обичат и да ги оцени преди да му се наложи да преживее нещо подобно. Защото не е нужно някой да умре , за да му кажеш колко го обичаш и да му подариш няколко топли прегръдки
  • Ако си искала по този начин да изразиш състоянието си, успяля си.
    Надявам се да имаш и други, по щастливи мигове, които са достойни за показ.
    Поздрави, младо и тъжно момиче!
  • Кратко и ударно. Според ме това не се нуждае от предистория. Поздрави!
  • Хубаво разказваш...Хайде още

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...