Седя и гледам залеза, а ти идваш и сядаш до мен.
Тих вик на тръпка от любов.
Гледаме напред. Ти до мен, аз до теб.
Два погледа се срещат, две лица се усмихват.
Вик! "Хвани ме!"
Бяг на порастнали деца.
Греещи лица.
Усмихнати тичаме и боси.
Хващаш ме. Ето, в ръцете ти съм.
Вдигаш ме, а аз държа се за тях.
Музика от смях.
Тяло в тяло.
Докосване.
Сто и осемдесет градуса завъртане – лицето ти, лицето ми!
Притваряме очи, галя лицето ти.
Устни в устни.
Слънцето залезе, друго не видях!
© Пламена Христова All rights reserved.