„... тогава изневиделица изскача тъпото копеле и стреля от упор. Единият куршум рикошира в главата ми - малко над лявата вежда, другият се заплита във вълната по гърдите и вдига пушилка с миризма на прегоряла мърша, а третия успявам да избегна с леко отместване от траекторията на движението. В следващия миг ръката ми се стрелва  мълниеносно в пространството и нанася кроше с умерена интензивност - някъде към  700 кила - в брадата на нападателя, в следствие на което краката му се отделят от земната твърд и тленните му останки се понасят хоризонтално на около два метра над повърхността, прехвърлят лехата с хортензиите и оградата от декоративни храсти и се стоварват по гръб сред облаци прах на десетина метра в алеята с кестените; наоколо се разлетяват птеродактили и побягват няколко подплашени карнозавъра от късния мезозой, а в паузите между пушечните изстрели и плач на озлочестени девици, проехтяват пасажи от модерния хит: „Доко, Доко, Доко, ти пак остана без пари..."

По-нататък е лесно. Няма нужда да го връзвам, защото ми е известно, че ще реанимира така час и четиридесет и седем минути и ще му се присънват прелюдии от царството небесно заедно с всички танцуващи ангели от антуража на свети Петър. През това време, разбира се, ченгетата довтасват и застават мирно в шпалир на пет крачки пред моя шезлонг в очакване на разпореждане. Допивам спокойно уискито, гася пурата в чашата и обяснявам лаконично:

- Отстранете онзи боклук!"

... И т.н. и т.н...

... Приблизително по този начин започва сценарият, по който трябва да осъществя реализацията на новата суперпродукция на Бояна филм и докато го четях, ченето ми се вдърви от омерзение. Гледам го този тип - сценариста от горе до долу и от долу до горе, още веднъж го гледам, зверя се и тъпея. Нищо и никакво човече - някъде около метър и петдесет, четиридесет кила мокър, а такива страшни работи разправя, за малко да хукна към кенефа. То все бива, все може бабаитлък, ама такова чудо никак не бях очаквал. Вярно, че дребните хорица общо взето имат буйна фантазия и непрекъснато избиват комплекси, съчинявайки разни  щуротии, но все пак всичко си има граници. Чудя се и се мая какво да му обяснявам.

- Защо - казвам - бе приятелю, така си модернизирал литературата, че и историята? Сценарият, доколкото си спомням, трябваше да бъде изграден на основата на текстовете от „Житие и страдание грешнаго Софрония". Каква е тая стрелба, какви са тия пушилки и тупаници?

- Виж сега - отговаря сериозно човечето - така до никъде няма да я докараме, само ще зяносаме парите на продуцента. Това е касова продукция; хората хвърлят милиони и очакват възвращаемост. Мислиш ли, че ще привлечеш вниманието на публиката, ако започнеш да демонстрираш само охканията и оплакванията на онзи нещастен човечец? Зрителят иска динамика - стрелби и ръкопашни схватки. Противодействие на доброто срещу злото.

- Но той е духовно лице...

- Какво като е духовно лице? Я гле`й какво правят хората в манастира Шао Лин!

- Добре, добре - кандисвам аз - ами този юнак със седемстотин килограмовото кроше как го виждаш като епископ Софроний?

- Защо не? Доколкото си спомням Сони Листън беше стигнал до 600 кила, Флойд Патерсън - също, Касиус Клей - още повече, а какво да кажем за Майк Тайсън - динозавъра, дето с един удар в челото може да усмърти и бивол. Помниш ли какви изпълнения правеше Гец - бог да го прости - в онзи велик соц. филм - май „Златния зъб" беше? Така че едва ли са проблем тия 700 кила за един български патриот?

- Така, така - говоря си сам като изкукуригал - значи 700 кила. Не по-малко.

- Именно. Не по-малко - твърди човечето.

- Но какви са тези ченгета, откъде на къде пък ченгета в ония объркани времена? - заяждам се аз - То даже и заптиета не е имало.

- Абе, кой ти гледа какво става в калабалъка. Ако не е имало ще трябва да ги измислим, защото няма как да стане работата без ченгета. Ще се наложи самият Софроний - или как му беше името - да арестува лошите, после да ги разследва, после да ги разкарва по прокурори и съдилища. Много дълги процедури, само ще го размотават човека; няма да му остане време за по-сериозна работа.

- Хм. Нещо не ми допада тая история - реагирам притеснено аз.

- Ами то - да ти призная - и на мене дип не ми допада, ама такъв е законът. Ако питаш мене, най-добре е Софроний направо да им реже главите, щото онези корумпирани проклетници от магистратурата току виж ги освободили, под предлог, че ги болят кътници или хванали запек, ама ще се вдигне гюрултия до бога. Веднага ще довтасат активисти от Амнести интернешънъл, да не говорим за представители на пресата и работата става дебела. Не ми трябва на баир лозе, за предпочитане е да я караме съгласно изискванията на закона, за да си нямаме разправии. Абе дай ги там на полицията да си чука главата и толкова. Нашата задача е приключена - те това иска публиката.

- Чакай малко - мърморя притеснено аз - нещо не ми се връзва. Та това е осемнадесети век - робски времена. Героят е обикновен човек, животът му е низ от страдания и непрекъснато виси на косъм; арестуват го, влачат го по кърищата, бият го, бесят го. В империята цари анархия. Топузоолу и Налбантоолу се бият за някаква административна длъжност. Манаф Ибрахим с два бюлюка кърджалии бастисва Пляса паша, щото не могат да си разделят вилаета. Филибели Кара Мустафа бастисва Гюрджи паша от Лом. Осман Пазвантоолу воюва с Голямата порта понеже му оспорват привилегиите във Видинския край. Силихтар Хюсеин паша подпалва Габрово и Арбанаси. Разсипията е пълна. Минават джелати от кол и въже - разни разпасани отрепки: кърджалии, даалии, черкези, арнаути; навсякъде запустели села, изгорени ниви, опустошения...

- Именно, именно. И аз това разправям, но съществува и друг сценарий. Значи няма смисъл изобщо да се церемоним с разбойниците: Софроний вдига автомата Калашников, открива огън и ги натръшква набързо; между другото, той е точен стрелец - от петдесет метра уцелва муха между веждите. Освен това... виж сега - замисля се човечето - нужна е и жена. Не може една суперпродукция да мине без жена и без секс, а защо не и повече жени заради самата интрига. Но нека започнем най-напред с една, пък после ще му мислим. Виждам развитието на темата по следния начин: Софроний атакува на нож вражеските позиции, разбива противника и освобождава три синджира роби. Не - чакай малко! По-добре да бъдат робини. Точно така. Значи робините са били предназначени за харема на султана. Чаткаш ли?

- Ама какви робини, бе човек, какъв харем?! - продължавам да упорствам аз - та Софроний е бил свят човек - представител на православната църква.

- Че какво като е свят човек? Да не би да е бил импотентен, айде холан не се занасяй! Напротив, точно тук е възловият момент. Тук публиката ще ревне от възторг. Окей, продължавам по предварителния план: Значи Софроний елиминира разбойниците и освобождава момичетата. Като две и две. Там е и най-красивата, която, разбира се, е девствена, защото я гласят за прима ханъма. Как и беше името ли? Аха - сетих се: Баба Илийца...

- Какво, какво!?

- Момент - не е баба Илийца. Нека бъде - примерно - Глория... Значи Глория е девствена и му се хвърля на врата с писък: „Отведи ме от тук, любими! Аз съм твоя до сетния си миг; води ме в замъка!"

- Олеле, олеле! Каква Глория ти се привижда, бе човек, какъв замък? Това да не е латиноамериканска сапунка - скачам възмутено аз - нещо много се е разгонила тази Глория.

- Ами те бързо стават тия работи. Страст е това - момичето се е подмокрило. Я отвори някой литературен сайт да видиш к`во става!

После човекът се почесва по врата и явно осенен от нова идея продължава вдъхновено:

- Добре де, съгласен съм с тебе. Нека вземем компромисно решение - няма да е замък. Може да бъде, например, малка резиденция на „Слънчев бряг" или вила край Равда с едно дворче от стотина декара. И не е нужно автомобилът да е непременно Ролс Ройс.

- Ай, ай, ай до къде я докарахме!..

- Само няма да се плашиш! - успокоява ме той. - По-нататък е лесно: главната роля, съвсем понятно, трябва да бъде възложена на звезда от величината на Арнолд Шварценегер или Мамалев. Глория може да бъде самата Глория или евентуално Лили Иванова. А за ролята на Осама Бен Ладен съм предвидил...

- Чакай малко сега - настръхнах отново аз - за какъв Осама Бен Ладен говориш! Какво общо има той с житието на Софроний! Тези събития са се случвали преди повече от 200 години.

- Абе на кой му пука кога са се случвали. Ако не е Осама, сигурно е бил прадядо му. Важното е да има патаклама. Значи, продължавам нататък: Софроний хваща с едната ръка Осама за гушата, с другата ръка за краката, усуква го, завързва го на зъл възел, обръсва му брадата без сапун с една съветска самобръсначка „Спутник", след което „му изрязва от гъза халка и от гърба каиш..." *

- Леле, леле, леле! Стига! Достатъчно!

- Никакво стига! За масовите сцени - бой с бутилки и персонални компютри - между башибозуците и „Великолепната седморка" с отвличане на принцесата от венчилото, съм приготвил кадри от една циганска сватба по Димитровден в Геренто. Сражението е в разгара си. В пространството летят шрапнели, фесове и ченета; по склоновете се търкалят трупове; леят се кърви и изпражнения. Ще се наложи и включване на корпуса за бързо реагиране към седма Столипиновска моторизирана дивизия. В ролята на пияния каубой, дето стреля в тавана по време на оргазъм, съм предвидил Андрей Слабаков, но може евентуално и Силвестър Сталоун. Това в случай, че Андрей не успее да се свести навреме от махмурлука. С ролята на тъпото копеле мисля, че би могъл да се заемеш ти...

- ?!...

- Точно така - тъкмо за тебе работа! Значи, виждам те като играещ режисьор.

- Не! Не и не!..

- Ама какво има сега! - поглежда ме недоумяващо човечето - Ако не си сигурен, че си в състояние да се справиш, ще бъда принуден да се обърна към друг авторитет в бранша.

- И кой може да е той? - трепвам аз леко нервиран.

- Как кой? Естествено майор Деянов...

.......................................................................................

  * Фрагмент от приказките на баба Гана