„... тогава изневиделица изскача тъпото копеле и стреля от упор. Единият куршум рикошира в главата ми - малко над лявата вежда, другият се заплита във вълната по гърдите и вдига пушилка с миризма на прегоряла мърша, а третия успявам да избегна с леко отместване от траекторията на движението. В следващия миг ръката ми се стрелва мълниеносно в пространството и нанася кроше с умерена интензивност - някъде към 700 кила - в брадата на нападателя, в следствие на което краката му се отделят от земната твърд и тленните му останки се понасят хоризонтално на около два метра над повърхността, прехвърлят лехата с хортензиите и оградата от декоративни храсти и се стоварват по гръб сред облаци прах на десетина метра в алеята с кестените; наоколо се разлетяват птеродактили и побягват няколко подплашени карнозавъра от късния мезозой, а в паузите между пушечните изстрели и плач на озлочестени девици, проехтяват пасажи от модерния хит: „Доко, Доко, Доко, ти пак остана без пари..."
По-нататък е лесно. Ня ...