Записки от безкрая
- Женският акъл е необятен. Обхваща всичко с изключение на логиката. Базата му: „Ама аз искам!“. Водещото: „Не знам какво искам, но ти си длъжен да го направиш/намериш!“. И върхът: „Да, така е, обаче не това искам!“. С гарнитура: Ами познай, де… Толкова ли си неразбиращ…“
- Бог на сенките в мрака /неразбираем образ, долетял отнейде в главата ми/
- Спря да живее от страх да не умре…
- Той се чудеше кога да премине на „ти“ – все пак, първа среща е, а тя вече се готвеше да е на „ние“…
© Георги Коновски All rights reserved.
