Пита ме жена ми – дали знам нещо за някакви си Грозев и не помня какъв там, дето преди стотина години ги предлагали за Нобелови лауреати.
Казвам й, зает усилено да изглаждам със задник дивана, че изобщо не ме вълнуват гръмогласните графомани от него време. Още повече, че смятам Нобеловите награди за измислица и фалш. Та вижте – ни Яворов, ни Дебелянов, ни Смирненски, ни Вапцаров, ни Елин Пелин, ни… Абе, като изключим номинацията на Йовков, великата ни литература е просто незабележима за скандинавците. Е, ако бяхме черни… Или държава на педали и лесбийки… Или се пръкнеше някой барем малко от малко талантлив късен борец срещу непоявилия се комунизъм…
Като аргумент й добавям: „Сартр, отказвайки Нобеловата награда, заявява, че е безочие да устройваш класация в изкуството. Това могат да правят само читателите за себе си, времето и Бог!“.
Тя измърморва нещо от рода: „Добре де, така е“…
След което избеснява, чувайки признанието ми, че съм измислил „цитата“…
„Банално, глупаво, неверно!“ – отси ...