Заплатата в наденички и закуска с хоросан
Заплатата в наденички и закуска с хоросан
Брат ми, който дълго време беше на трудовата борса, започна работа. Най-щастлива беше мама. Покани ни на кафе с мъжа ми и въодушевено започна: „Зетко, шуреят ти започна работа като боди в една фирма”. Поглеждаме я въпросително. „Бъркам ли? Нали така се вика сега на пазачите? Двадесет и четири часа ще работи, два дни ще почива. Се за три наденички ще изкара до края на месеца.” „Ти пък, бабо, всичко в месо обръщаш!” – мърмори мъжът ми. „Какво месо, бе, зетко, казвам ти, че за три наденички ще изкара към 90 лева.” „ Мило, - обаждам се, - нека преведа. Мама сигурно иска да каже, три надници...” И вече я чувам да продължава: „А снощи гледахте ли по телевизията за Кърджали? Ужас! Някакъв мъж не отишъл навреме при доктор и умрял. Много внимавайте!” „За какво да внимаваме, бе, мамо, ние няма да ходим в Кърджали?’ – казвам. „Ама нали ще ходите до Бургас.” „Да, де, ама не през Кърджали! Кажи най-после какво е станало.” – ядосвам се аз. „Как какво, ужасии! Предупредете и децата, че навсякъде ги има – и в тревата, и на плажа.” „О, мамо, явно са говорили за кърлежите!” „Да, де, нали ме разбрахте, случва се и аз да сгреша... - примирено се усмихва тя. – И да ви предупредя, не купувайте домати и краставици от пазара, че били пълни с нектари!” „Спри се, бе, мамо, нитрати се казва”. „Аз излизам! – изпъшква мъжът ми и става решително. А мама продължава: „ Светле, подай ми чантата, да не забравя, купих на децата по един хоросан за закуска!”
По телефона ми е по-лесно да си общуваме. Като ми звънне, оставям слушалката и само от време на време казвам: „Да, да, права си, маме!” Забравих да ви кажа, че тя е рускиня и аз много си я обичам понякога. Кога ли ще спра да превеждам какво е искала да каже мамето. С нея ушите ми винаги дават заето. Май ще научи български, ама друг път.
© Светлана Лажова All rights reserved.
