I
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата.
- Ти си човече, не чуваш ли! – чух напрегнат шепот в дясното си ухо.
- Да, госпожо – изправих се объркан. Трябваше ми известно време, докато осъзная къде се
намирам.
- Къде си се отнесъл, Филип? Май не си в час!
- Тук съм госпожо, просто ... се бях замислил.
- Аха. Е, извинявай, че прекъсвам мислите ти. – В класната стая се чу хихикане. – Ами, щом си тук, заповядай на дъската!
Тръгнах вдървено напред. Мимоходом зърнах няколко лица, които ме погледнаха от чиновете – някои излъчваха съчувствие, други – насмешка. Застанах пред дъската като неуспешно се опитвах да се съсредоточа. О, shit, точно сега ли намери да ме изпита! Главата ми беше напълно изпразнена от всякаква мисъл за химия. ...