„Изминаха три седмици от жестокото убийство на 23 годишната Н.В. от град П. След многообещаващото начало на разследването, полицията забуксува на място. Все още не са известни нито мотивите, нито извършителя на това зверство. Жителите на град П. живеят в непрекъснат страх.

Припомняме на читателите, че сутринта в 7.05 часа на 23.01, лице с инициали К.В. от същия град подава сигнал на телефон 112 за труп на млада жена, открит в тревните площи до подлеза на текстилното предприятие. Пристигналите на място полицай установяват самоличността на жертвата и категорично отхвърлят версията за обир, тъй като в нея е открита дамската й чанта, портмоне с 40 лева, дебитни и кредитни карти, както и мобилен телефон. Жертвата е зверски пребита и изнасилена. Предполагаемият час на смъртта е между 4.00 и 5.00 часа на 23.01. От свидетелски показания, става ясно, че покойната е напуснала дома си на 22.01 в 18.30 часа и половин час по-късно се е срещнала с познати в местната механа. Към 22.00 часа, същата нощ, Н.В. е напуснала механата и е заявила, че отива в близката дискотека. За последно е забелязана в дискотеката към 23.00 часа сама на бара. Иззети са записите от охранителните камери на текстилното предприятие.

     Дали поради лоша организация или поради некомпетентност на разследващите органи, повече разкрития не са направени.“

     Главен инспектор Тошев хвърли вестника на бюрото. От три седмици пресата ги разпъваше на кръст. Убийството на младото момиче разбуни духовете на гражданите. Бяха организирани множество протести срещу престъпността, срещу мудната работа на полицията и срещу несправедливите присъди. Всеки ден валяха подписки, обаждания, искания. Лудница. Този случай го плашеше. Както и да го погледне, се намира между чука и наковалнята. Ако нещата  се заплетат- изхвърча година преди жадуваната пенсийка, а ако пък съвсем се заплетат- не искаше да мисли. В най-добрия случай, началника на полицията ще излезе герой, а него ще го потупат по рамото. Мразеше тези лайна, но този път бяха от най-редките. Как само го оплетоха, тихо и подмолно. А така се беше надявал на една тиха година, а после хайде в новопостроената вила на брега на морето. В града не се случваше почти нищо- разправии между съседи, пиянски сбивания, дребни кражби, хулиганство. И точно сега убийство и то не какво да е, а жестоко, зверско убийство на младо момиче. И под вола теле търсиха и нищо. На кого да го лепнат? Момичето е имало петгодишна връзка, но нещата не се получили и преди шест месеца се разделила с приятеля си. Може би ревност? Но уви, момчето беше от четири месеца в Испания. Провери го подробно. Алкохол, наркотици, проституция- чиста. Познанства със съмнителни типове- няма. Най-голямото престъпление на познатите й беше неправилно паркиране. И този диск от охранителната камера… Вързаха го, това беше точната дума, вързаха го за дулото на топа. Въпрос на време беше да изгърми.

Излезе от стаята и се отправи към кабинета на Началника на полицията. Почука и без да дочака отговор влезе.

    - Каролев, какво правим? От пресата ме разкъсват за информация. Какво да кажа, вече 20 дни мълчим? По пощата, по телефона, по мейла все питат „Какво правите? До къде стигнахте? Защо спряхте?“. От главната дирекция искат подробен доклад. Какво да пиша?

   - Тошев, успокой се! Що си се развикал. Ами пиши, че търсим, работим, душим ако щеш. Извикай онзи, как му беше името…а-а-а-а Калоян някой си, където я беше видял последен в дискотеката. Въртете го на шиш бе.

    - Има 20 човека свидетели, че в полунощ си е тръгнал сам. Живее с родителите си и те потвърждават, че към дванайсет и половина се е прибрал, майка му затоплила храна, вечерял и си легнал.

     - Тошев, слушай сега! Тръгва си сам, ама от къде знаеш, че не е срещнал момичето на улицата и после се случило случилото се. Викай и родителите. Нека се поизпотят, може да лъжат.

     - Знаеш, че не лъжат. А за записа какви коментари да правя?

     - Какъв запис бе? Оня диск ли, дето се вижда само тъмница? Не става. Бракувай го и в кофата. Мама му стара, ей значи за всичко да питаш, ама пенсийка искаш и добри старини, ама решения сам да не взимаш, а?

     - Ти ли ще подписваш протокола за брак?

    - Аз!!! Аз да подписвам и протоколи. Дай ми го тоя диск! Така. Сега отиваш и хващаш трима от твоите, пишете протокола, подписвате го и ми го донасяте. Другото- моя работа. Пращаш двама за онзи, как му беше името…а-а-а-а, сети се и го довеждаш в участъка заедно с родителите. Разпитвате ги поотделно. Ясно?

     - Ясно.

     Тошев излезе псувайки от кабинета. Примката се затягаше, чувстваше го. От него искаха резултати, него разкъсваха ежедневно- населението, пресата, големите началници, всички, всички. Тошев така, Тошев иначе, Тошев си седи, Тошев се мотае, а Каролев? Къде беше Каролев в цялата схема? Изрод.

     Изпрати хора да доведат Калоян и родителите му, макар да беше убеден, че нищо няма да излезе. Знаеше, много добре знаеше, че това момче не е виновно. Загуба на време и чисто отчитане на дейност. Харчене на държавни пари. Ама иди го обясни на началството.

     Дните минаваха, а резултати нямаше. Хвърляха прах в очите на хората- подозирали, предполагали, можело да се свърже, евентуално, работим по няколко версии и както Тошев знаеше, всички водеха в задънена улица. Напрежението ескалираше. В началото бяха предполагали, че до месец максимум всичко ще утихне и ще заровят папките в неразкрити. Но този път не беше така. Хората искаха отговори. Бездомният наркоман дойде като манна небесна. Нощният патрул го открил да спи в прословутия подлез. Доведоха го в управлението дрогиран и без документи. Тошев и Каролев лично се заеха с разпита и обработката на наркомана. Бил роден в другия край на България. Имал само сестра, която не бил виждал от пет години, тъй като тогава започнал скитническия живот, след като загубил жилището и работата си. Първо само пиел, но после започнал и да се дрогира. В града бил от пет дни. Преди това не си спомня какво е правил.

     Този беше идеален. След няколко дневна обработка наркоманът направи пълни самопризнания. Пристигнал в града на 18-19 януари. Хранел се от кофите около заведенията в града и спял до подлеза. В нощта на 22 срещу 23 януари забелязал самотно момиче. Под въздействието на дрогата и алкохола изнасилил момичето, а после я убил. Не си спомня подробности. Получи доживотна присъда без право на помилване.

   Както предположи Тошев, Каролев обра лаврите. Ходеше гордо изправен, даваше интервюта за пресата, а хората му стискаха ръка. Родителите на убитото момиче изказаха специални благодарности, населението се успокои и живота тръгна в нормалното си русло.

     Няколко месеца след присъдата, Каролев повика Тошев в кабинета си. Имаше и гост- Янакиев, общински съветник. Тошев се ръкува и с двамата.

- Е това е Тошев- поде Каролев- лелеее колко страх, колко рев, то чудо беше. Хахахах. Ама си свърши работата човека. Казах ти Янакиев, има ли от това- посочи едно куфарче- всичко е наред. Човека след десет дни излиза в пенсия, та това ще му дойде добре. Ето ти Тошев, държавата такъв бонус не дава. Хахахаха. Вземи това е втората половина от обещаното. А това господин Янакиев е вашият диск, свят не е видял. Хайде с добро и друг път гледай за камери, не че няма пак да помогнем …

     Тошев стисна куфарчето в лявата ръка, а с дясната се ръкува приятелски с останалите. Благодари няколко пъти, пожела приятен ден и тръгна към дома си. Беше му леко, сърцето му пееше, дишаше с пълни гърди. Свърши, всичко свърши. Предстоеше му заслужена почивка след толкова години служба на народа. По пътя видя некролог на младото момиче.

     - Какво? И да не бях взел парите, пак щяха да ми затворят устата. А за тебе каква разлика? Дали Янакиев е в затвора или онзи все тая, няма да се върнеш.

     Сякаш чула мислите му, една възрастна жена извърна поглед от него и се прекръсти.