Защо!?
Защо ми е любов, ако няма на кого да я отдам!?
Защо са ми приятели, след като те не са до мен,
когато имам най-голяма нужда от тях!?
Защо ми е часовник, когато никого и нищо не чакам!?
Защо ми са очи, след като не виждам най-красивите
неща, след като бях сляп да видя всичко това,
което се е случило!?
Защо да се боря за нещо, което вече е мое, за нещо,
което вече съм спечелил!?
Защо да чакам някого, след като той никога няма да
дойде при мен!?
Защо са ми съвети, след като те са лицемерни!
Защо ми е момиче, което да е до мен, любима,
с която да споделям всичко, ако тя не се опита
поне да ме разбере!?
Защо ми е дарбата да бъда поет, ако и един стих
не мога да напиша!?
Защо ми е въздух, ако не мога да дишам!?
Защо ми е пистолет, ако нямам смелостта
да стрелям!?
Защо ми е сърце, ако в него живеят само и
единствено омразата и завистта!?
Защо ми е и душата, ако в нея не си ти!?
Защо ми е това, защо ми е онова!? Нямам
от нищо и от никого нужда, щом си ти до мен,
благодаря на Господ, че те познавам, защото
ти си моята приятелка, която никога няма да
ме предаде, ти си моите очи, моето сърце,
моята душа, мое бъдеще и всичко...
© Илия Кузев All rights reserved.
