Feb 19, 2012, 6:49 PM

Защо, мамо?!... 

  Prose » Narratives
1067 0 4
9 min reading
Защо, защо това, защо онова... защо, мамо, защо, тате, бабо?! Митко беше навлязъл в оная досадна детска възраст на постоянното и дежурно ”защо?”. Ако нервите ти са опнати до скъсване от напрегнатия работен ден, то взимането на малкия от детската градина беше черешката на тортата, истинско мъчение и изпитание свише, както веднъж го беше нарекъл баща му. Митко започваше с въпросите оттам, където го бяха прекъснали сутринта, щом го оставяха на лелките на входа на детската градина. Валяха десетки въпроси, сякаш възрастните бяха изправени за разпит, а малкият дявол беше като коварен следовател, който не познаваше умората. Но имаше такова ангелско и невинно изражение на личицето, че те мигом забравяха раздразнението си и се стараеха да задоволят любопитството му, без да показват досада и отегчение. Пороят от въпроси продължаваше и вкъщи, и не стихваше, докато очите на Митко не се затваряха сами, въпреки съпротивата на малкото зверче. Майка му с всички сили се стараеше да му създаде уют, какъ ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Random works
: ??:??