Защо мравката полетя или всяка жаба да си знае гьола
- Защо реши да погледнеш отгоре? - Попита любопитно калинката.
- Ами защото ми се струва, че ако погледна оттам, ще си отговоря на много въпроси, които винаги съм си задавала. - Отговори малката мравка обнадеждена, че най-после една мечта беше на път да се изпълни.
- Добре, качи се и внимавай да не паднеш. - Услужливо калинката се приготви да отнесе мравката нависоко.
Трепетът, който изпита малкото земно същество, беше съвършено непознат. Отначало радостта, че всичко това се случва, завладя малката мравешка душица. Много скоро обаче, когато мравунякът се скри и стана високо, страх разтуптя сърцето мравешко и някак си внезапно радостта си тръгна, предпочиташе да си е на твърдо и сигурно.
- Не искам вече да гледам от високо. Моля те, свали ме долу. - Примоли се малкото същество на услужливата калинка.
- Защо? Не е ли хубаво? От какво се страхуваш?
- Страхувам се, че ако падна, нямам криле...
- Странно, на теб ти е хубаво на земята, а на мен ми е хубаво да летя...
Мравката слезе с разтреперани крака на земята и като се успокои, погледна наоколо. Хиляди отговори на мравешки въпроси ходеха спокойно около нея... Аз отгоре нищо не видях - мислеше си мравката...
Отговорите бяха със красиви, цветни чадърчета...
© Георги Колев All rights reserved.
