Защо на Ежко му е тежко
Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб в гласа: „От петъка за дъжд се моли, а Хермес хич не го и бо́ли...“ „Оооооо, не! Асонансна рима и препънат ямб!“ Помайтапих се, защото е ясно, че не разбирам какво е това. "И ритъма ти бяга, ама малко.... Ти откога така, а?!“ А той сериозен, въздишайки : “Е. И на мен понякога ми идва. Е така. Ти какво?!... Жена - плашиш ме!“ „И ти ме плашиш! Тоя Ежко от къде се взе, сега?... и за него ли да мисля!?!“- усмихнах се. „Спокойно бе, жена. Ще поплува в езерото, ще се разхлади и ще му мине! Еййй, какъв беше тоя форум, творческия... питай там „ Кога на Ежко ще му олекне и ще ти кажат същото хората. Дишай спокойно!... Нищо не е спънато, тебе те боли глава.“ И си нахлупи слушалките обратно. Аз се поуспокоих. Видимо. Но отвътре продължи да ме човърка. И като го прекъснах на най-интересното на някакво видео (каза, че било за шести път, откакто било почнало - това не е доказано!) на тема, как се монтира някаква електроника на колата, попитах: „Е, има ли продължение?“ А той с изненада: “На кое, бе човек?“. „На Ежко... как на кое...“ Наведе леко глава напред, поклати я и рече: „Това не е на добре,... но е човешко. Затуй му е на Ежко Бежко тежко... напиши го, все някой ще разбере“. Написах го.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
