Живяло някога красиво момиченце на име Селена. В нощта, когато то се родило, гальовен лунен лъч озарил малкото му личице, а богинята на луната станала негова кръстница. Селена живеела с мама, татко и дядо си Симо в неголяма къща в покрайнините на града. През седмицата родителите на момичето ходели на работа, а нея водели на детска градина. Там децата тичали, скачали, пеели, рисували, а всеки следобед, изморени от игри, лягали по своите креватчета и сладко заспивали.
Не щеш ли, през един пролетен ден тихо и незабелязано в спалното помещение се промъкнала баба Шарка. Старицата много обичала малките деца и поне веднъж в живота им ги навестявала. При вида на толкова заспали здрави дечица, тя се подсмихнала лукаво и започнала неусетно да целува всяко едно от тях – кое по бузките, кое по ръчичките, кое по крачетата или по коремчето. Баба Шарка обходила всички деца и тихомълком излязла от стаята.
Когато се събудили, децата се почувствали странно. Едно на друго забелязали, че имат малки червен ...