Защо? … Защото!
- Може ли да те докосна?
- Защо?
- Защото умирам да го направя.
- Защо?
- Защото те харесвам.
- Защо?
- Защото… си истински.
- Защо?
- Може би, защото го предизвиквам в теб.
- Защо?
- Може би, защото съм като теб – истинска.
- Защо?
- Защото така се чувствам щастлива. Може ли да те докосна?
- Защо?
- Защото те желая!
- Защо?
- Ох, не зная защо. Но те желая, както никой друг досега. Може ли?
- Може, но после?
- Ти ще докоснеш мен.
- Може ли?
- Защо?
- Защото ще се пристрастя към твоя допир.
- Защо?
- Защото си чиста… истинска!
- Защо?
- Защото си родена за мен.
- Защо?
- Защото любовта не пита.
- Защо?
- Защото е мистерия и рядкост.
- Защо?
- Защото света се побърка… ще бъдеш ли моя?
- Може. Ти ще бъдеш ли мой?
- Ще бъда! Ако… останеш все така истинска и волна, като птиците в простора. Защото ти си за мен най-красивата и свободолюбива птичка.
- Ще бъда твоя! Но ти няма ли да се умориш от моята енергия и патос?
- Не, защото те обикнах и заради тях. Е?
- Тогава… те докосвам и да става, каквото ни е отредено. Един за друг ли сме?
- Докосни ме и ще разберем. Не ме питай “Защо?”, моля те!:)
© София Русева All rights reserved.
