От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваше голяма компетентност.
Валери беше стажант в медицинския център на един зимен курорт. Обикновено лекуваше измръзвания и навехнати глезени. Със сложните случаи се занимаваше неговият началник, доктор Денчев. Само че предния ден докторът бе откаран за лечение в София с двустранна бронхопневмония. Очакваше се да дойде негов заместник. Двете сестри също бяха в болнични, така че Валери, който бе изкарал вируса съвсем леко, можеше да разчита само на помощта на санитарката– Деси. За щастие времето се бе затоплило и условията за ски не бяха добри. Пистите бяха почти пусти и шансовете да се появи пациент бяха минимални. Въпреки това Валери бе на тръни.
До късния следобед всичко бе наред, като изключ ...