***
Какво правиш, когато някой ти липсва безумно много? До болка много? Когато дъхът ти спира от това? Когато всичко, което усетиш, го свързваш с него? С лика му? С гласа му? С него… И тиха болка плаче в душата ти, и стаена ярост се прокрадва в сърцето ти... Гори те…мисълга те гори и свива стомаха ти на топка… Но нали обичаш… - Гледам през прозореца… Това правя... Отивам до прозореца и пускам мисълта да пътува с погледа ми към далечните планини, гори, небе…
После ми е малко по-леко…
Тогава сядам и пиша…
***
Всичко беше притихнало. Листата на дърветата, природата, живота… Слънцето се беше скрило в облаците и над земята тегнеше плътна, задушаваща сянка. Някъде в далечината се задаваха облаци. Тъмни, страховити буреносни облаци. Прокрадваха се в сивото небе и завладяваха всичко под себе си, обливайки го в тъмнина. Из въздуха се носеше аромат на влажност, на трепет, на дъжд… От някъде задуха вятър. Смразяващ душата, силен вятър, който караше природата да изтръпне щом се докосне до него…
Ма ...