Завинаги до теб
Как започна всичко? Как направи така, че да изгубя себе си? Колко време ти трябваше да срутиш света ми, колко време ти отне, за да ме погубиш? Кажи ми, лесно ли се нараняват хората, които те обичат? Нима е толкова лесно? Аз те обичах. Аз мислех за теб всяка секунда, копнеех за очите ти дори, когато плачех. Молех се за теб дори, когато ми каза ''сбогом''. Чувствах те като вятъра, чаках те като летния дъжд, губех те като слънцето през нощта. Позволих ти да отпечаташ името си върху сърцето ми. Толкова дълбоко го издълба, че не знам дали някога нещо ще може да го заличи. Толкова много рискувах, толкова много пъти. Чувствах как кървя, но не спирах да набирам номера ти, надяваща се на поредната лоша дума. Често спирах да дишам само при мисълта за теб. Често плачех от радост, когато знаех, че ти си щастлив с нея. Когато спеше до нея, аз лежах пред твойта врата. Отказвах се хиляди пъти от усмивката си, от пътя си напред, от всичко за твоето ''обичам те''. Вярвах в твоя поглед дори, когато ме лъжеше с усмивка. Исках да успееш, исках да се изправиш дори с цената на моето падение. Вярвах, че си силен и когато ти бършех сълзите. Какво трябваше да направя, когато ми каза да си отивам? Какво трябваше да направя, след като се върнах, а ти избяга? Какво не можах да направя за теб? Може би не можах да изгубя себе си. Може би трябваше да загърбя и живота си заради теб. Или и тогава щеше да ме обвиняваш? И нали пак сгреших като те потърсих? Ти нямаш вина. Аз съм виновна, че ти досаждам, че все те разбирам. Да, аз съм виновна, че те обичам. И за теб аз бях тази, която наранява. Тази, която видя красивото в теб, въпреки хорската злоба и ненавист. Но разбирам. Аз не можах да ти покажа, че те обичам. Може би, защото флирта за теб не беше достатъчен. А сега искам да ти кажа само, че ще бъда завинаги до теб, не защото ме нарани, не защото ще забравя, а само затова, че те обичам.
© Катя All rights reserved.
