Sep 5, 2011, 12:01 AM

Завинаги в сърцето

  Prose
1K 0 5

Писна ми от твоите лъжи и всеки път отново мен да ме боли от тях. Замисли ли се поне един път какво точно означавам за теб? Какво чувстваш към мен? Защото аз постоянно мисля за това - за теб... за мен... за нас... какво можеше да бъде и какво наистина стана. Защото аз наистина те обичах. И въпреки всичко, което си ми причинил и ще ми причиниш, аз няма просто така да ти обърна гръб и да те забравя. Но ти при първата възможност го направи... И дори не разбра колко много ме нарани с този твой избор. Защото имаше много начини и възможности да се съберем и да бъдем двамата. Да бъдем щастливи заедно! Но ти избра просто да избягаш от мен и от проблемите, които лесно можехме да преодолеем. Защото се обичахме.

Сега, след нашата раздяла, стоя сама в студената стая с куп наши снимки и спомени... Спомени, които всеки път се забиват като нож в сърцето ми, където беше ти. И знам, че винаги ще има малко място само за теб... За най–специалния човек в моя живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това не е лексикон. Идеята ми беше просто да си излея чусвствата на няколко реда.Благодаря на всички за коментарите и ще се опитам да го развия още.
  • Лексикон ?
  • И аз бих се присъединила към Ицо...ако не ми звучеше толкова...преживяно.
  • Присъединявам се към Христо....
  • Написаното би било чудесно начало на роман. Ще ми се да видя от теб продължение на произведението. Това начало определено събуди в мен варианти за сюжетна линия и ми се струва, ако ми позволиш да кажа, че е като писмо увод в една добра история. Поздрав!

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...