Писна ми от този рецидив.
Всеки ден едно и също. Ставам , ям , мия си зъбите, една голяма пауза между 14:00 и 18:00 часа, в която се чудя какво да правя , после се къпя , пак ям, гледам телевизия и си лягам и на другия ден пак. Най-лошото е , че дори нямам желание да правя нищо. Хората ще си кажат "защо не излезеш" , повярвайте ми да изляза на вън с хора за мен е даже по-зле от това.
Затворена в себе си от години , години , години , сякаш израза "светлина в тунела" не важеше за мен, защото този тунел изглеждаше по-тъмен с всеки изминал ден. Никога не съм си мислила, че черното може да стане по-черно, но ето че греша.
Сега седя на леглото си , днес е поредния ден, в който умирам вътрешно. Реших да изляза малко , за да се поразходя сама. Поне да спра тази душевна агония за малко.
Слънцето грееше ярко , поредния горещ летен ден. Разходих се из гората близо до нас , винаги настроеноето ми там се оправя поне малко. Високите дървета , които правят сянка и светлината, която се промъкваше измежду клоните. Птичките ,които пеят весело и подскачат от клон на клон , те ме караха да се замисля за щастието, като ги гледаш, изглеждаше простичко нещо, сякаш вече не разбираш защо толкова хора се борят за него , ти просто го носиш в себе си.
Любовта цареше във всичко, в катеричките ,които се гонеха по дърветата , в шума на листата от вятъра , в малките мравчици ,които цял ден щъкаха по земята , в растенията ,които имаха толкова красиви цветове. Любовта цареше навсякъде. Ах, никога няма да ми омръзне да стоя тук , на това магическо място. Място изпълнено с любов и то любов ,която не се копува с пари. Любов без коли , луксозни апартаменти и къщи, любов без граници , струва ми се , че това е най-искрената любов на света.
Природата е нашия истински дом , а на мен ми е най-добре у дома. Далеч от всички драми , интриги , мисли , тъга .. Тук цареше само хармония и нищо друго. Затова обичам гората. Тя ме спасява. Тя ме изцелява.
© Kalina Stoynova All rights reserved.