Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше през тези години дали стаите бяха различни. Не им обръщаше внимание. Обикновенно идваше петнадесет минути по-рано от уреченото време, заставаше срещу вратата и го чакаше. Сърцето й тръпнеше от нетърпение, а когато той закъснееше, се присвиваше от страх.
Вратата се отваряше и очите му я заливаха с плам. Хвърляше се на врата му и се впиваше в устните. Още там започваха да се събличат, а леглото ги приютяваше и потапяше в страстта като море, от което не искаха да изплуват. Като море, в което тя се удави.
Бяха щастливи с Борис. Ожениха се по любов. Когато се роди синът им, той бе на седмото небе от радост. И не само той. Родителите му също. Беше един син и те го носеха на ръце. Нейните родители ж ...