"Здравей!"

      Нина търсеше някого, с когото да говори, да се разтовари емоционално, да бъде себе си, или някоя друга поне за малко. За няколко мига да бъде тази, която иска да бъде, а не тази, която трябва да бъде – майка на две деца, домакиня, работничка в цех за пластмаса.

      Виктор търсеше някоя, с която да сподели няколко интимни мига – беше му писнало да попада на жени, които не знаят какво искат и все да се правят на уж интересни. Искаше най после да открие истинската – тази, с която да изживее всичко онова, което дядо му го учеше да търси у една жена.

      И те се срещнаха. Няколко пъти. На опашка в супермаркета. Погледите им се срещаха между редовете, прескачаха по артикулите, забиваха се за миг в земята от притеснение, и после пак. Копнееха един за друг. Преплитаха се. Избухваха в пламъци и изгаряха в своя копнеж по пътя за касата.

      Един ден Виктор събра смелост и пристъпи към Нина. Подаде ръката си и ѝ се представи.

      „Здравей, аз съм Виктор!”.

      „Аз съм Нина!”.

      „Искаш ли...”.

      „Да!”.

     Виктор още не беше изрекъл поканата си, но Нина бе вече толкова нетърпелива и развълнувана, че не усети как това „Да!” ѝ се изплъзна толкова бързо и лекомислено.

      Уговориха си среща след два дни. Нина бе избрала червена рокля, която контрастираше на черните ѝ коси и сините ѝ очи. Токчетата въобще не се връзваха с начина ѝ на живот и обичайните скучни бозави дрехи, които носеше на работа. Беше нещо коренно различно от начинът, по който се носеше всеки ден. Но този път бе се решила на нещо радикално. Беше ѝ омръзнал скучния живот на домакиня. Мъжът ѝ вече не я поглеждаше, нищо че толкова много се стараеше. Беше разбрала от приятели, че той си е намерил любовница, много по-млада от нея. Това я бе съсипало. Плака дни и нощи, но това не можеше да промени факта, че тя вече е номер 2, че тя е излишната. Беше изпаднала в безисходица и ето че се появи Виктор. Изглеждаше по-млад, но какво пък!

     „Господи, колко е красива!”. На Виктор не му пукаше за възрастта на Нина, това не бе критерий да се влюбиш. Беше щастлив, че е открил жената от мечтите си. Може би.

      Виктор и Нина излязоха няколко пъти. На втората среща правиха секс, след това на третата и четвъртата – също. Чувстваха се добре в компанията си. Споделяха си тайни. Нина призна на Виктор, че мъжът ѝ си има любовница; че има деца; че продължава да мечтае за красив живот – такъв, какъвто си е мечтала като малка; че въпреки всичко продължава да се чувства жена и че е много щастлива от факта, че най-после е желана. А Виктор ѝ призна за многото неуспешни връзки с колежки от университета; за виждането му за света; за вярванията си; за надеждите си; за мечтите си; за сънищата си; за свободния младежки дух, изпълнен с енергия и доза отегчение.

      Виктор усещаше колко щастлива е Нина, когато бяха заедно. Вече бе започнал да гради семейство с нея в мечтите си. Спираше го донякъде фактът, че е все още омъжена и с деца и че това, което споделяха е грешно. Но беше готов да я чака колкото време бе необходимо.

      Вечерта след работа реши да ѝ се обади, за да се уговорят за следващата им среща. Този път никой не му отговори. Нещо се сви в гърлото му. Дали го бе разкарала? Беше осъзнала колко е погрешно това тяхното нещо помежду им. Беше решила да продължи живота си постарому. Да бъде майка на децата си и само това.

      Опита още веднъж на другата сутрин. Ей така – за всеки случай.

      Този път последва отговор.

     „Нина не може да ви отговори. Защото е мъртва.”

      Беше майката на Нина.

     Виктор не попита какво се е случило. Просто... Дълго време не успя да успокои дишането си.

     Мъртва. Нина бе мъртва.

     Тъкмо откри точния човек за него и отново се върна в самото начало.

     Отново трябваше да започне отначало.

      Ново „Здравей”. Ново „Аз съм Виктор”. Ново „Искаш ли...”.

      И ново „Почивай в мир, богиньо моя!”.

     „Здравей” винаги започва обнадеждаващо, с примес на носталгия, куп спомени, лъжи, мечти, въжделения. И почти винаги завършва със затръшване на врата, прозорец, обърнат гръб, блокиране, убийство, падение...