Здравей, мило дневниче!
Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача за любими животни и места, които вече няма да видя... В малкото останали страници пак ли сълзи ще вплета? Ще ми се да вложа радост, надежди, слънце, птичи песни... Ще мога ли? Ще имам ли сили, сърце, желание? Дали сълзите няма да удавят последните ти страници? Дали да не спра да пиша, а само да чета? Да те чета от начало. До към средата. Преди да почнат сълзите? Не знам. Мило дневниче, чудя се, кой ще напише последният ти ред? Когато и аз си тръгна. Какво ли ще напише? Или, ще си останеш недописано? Чудя се, дали ще бъдеш интересно за някого? Дали ще те запазят, или...
Мило дневниче, напразно изхабих една страничка! Прегъни я и никой да не разбира, че днес съм се разкиснала! Само ти знаеш тайните ми. Пази ги! Затова са тайни! А, утре... Ще видим!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
