Здравей, мило дневниче!
Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача за любими животни и места, които вече няма да видя... В малкото останали страници пак ли сълзи ще вплета? Ще ми се да вложа радост, надежди, слънце, птичи песни... Ще мога ли? Ще имам ли сили, сърце, желание? Дали сълзите няма да удавят последните ти страници? Дали да не спра да пиша, а само да чета? Да те чета от начало. До към средата. Преди да почнат сълзите? Не знам. Мило дневниче, чудя се, кой ще напише последният ти ред? Когато и аз си тръгна. Какво ли ще напише? Или, ще си останеш недописано? Чудя се, дали ще бъдеш интересно за някого? Дали ще те запазят, или...
Мило дневниче, напразно изхабих една страничка! Прегъни я и никой да не разбира, че днес съм се разкиснала! Само ти знаеш тайните ми. Пази ги! Затова са тайни! А, утре... Ще видим!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей, Кати! Изненадващо и много приятно посещение! Благодаря ти!
-
Прав сте. Разни хора, разни идеали.
-
Наистина се учудвам от положителните коментари за това произведение. Първо не е монолог. Второ е схематично и на мен лично ми напомня бележка в лексикон, но разни хора, разни идеали, както е казал Алеко.
-
Багодаря! Използвам случая да честитя днешния празник на всички откровенки!
-
Кратко, но изчерпателно. Всъщност дневниците и писмата между хората съдържат в себе си толкова много чувства и по нищо не отстъпват на един психологически роман. Дневниците, които водех и водя, ми са източник на всичко което поднасям.
Продължавай да водиш дневника си. С него може да се съветваш по всяко време.
* * *
Дневникът спасява от самотата. Когато човек го публикува, нищо чудно да открие този, когото е търсел през многото животи на сцената на Земята.
Успех в конкурса! -
Чудя се, защо има толкова самотни хора, неразбрани, забравени, оставени сами с мислите си. Като робинзоновци сред седем милилиарда подобни на тях. Изразих мислите на една такава жена и ... почти никой не се заинтересува. Значи, самотността ще расте. Ще расте нуждата от любов и съпричастност. Много е жалко. И страшно!
-
Благодаря ви, Стаси и Петър.
-
дадох ГО, щото нещо ми асоциира с "Тетрадката" Успех!
-
Ами, успех тогава! Най-малко златен медал
-
права си! адмирации!
а и е било време, когато е било модно да се пишат дневници, както по едно време бяха и лексиконите
твърде затворено са живели, в книгите и дневниците им е бил животът на много хора. -
Благодаря, Петър. Винаги правя нещата с идеята за успех. Стаси, старите хора често са забравени още приживе. Това е идеята на монолога.
-
Хубаво е. А ти не мисли за успеха
-
Ще я запомнят по действията ѝ, понякога тайните могат само да размътят водата.
-
Никога не съм имала дневник. Влязох в кожата на възрастна жена, която има. Която се замисля за това, какво ще остави. Ще я помнят ли, как... Жена, която се надява да бъде преоткрита и разбрана от потомците. Благодаря ви, Валя и Стаси.
-
Не разбрах темата на монолога, по-скоро щрихи от отрицателни емоции и реторични въпроси!
Никога не съм имала. Какви тайни, като вече ги знае и друг? -
Имах дневник докъм 30-тата си година.... Всъщност спрях да го пиша, когато започнаха разочарованията... -
Благодаря, но едва ли ще има успех. Няма интерес към него. Още веднъж, благодаря.
-
Да. Така е.
-
Щастливо дневниче защото почти е изписано.А колко дневничета има незапочнати!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
