Здравей, море!
Здравей, море!
Обичам да се връщам при теб. Ти ми даваш от своята енергия, споделяш с мен своите тревоги и ми пееш своите морски песни. Обичам да те слушам. Сядам на мокрия пясък и докосвам всяка твоя вълна. Чувам музиката и, която идва от неизвестното.
Връщам се всеки път при теб, когато съм тъжен. Защото и ти тъгуваш с моряците, когато не уловят своята риба. Тъгуваш и с моряшките семейства, когато водите ти хванат в своя вечен плен корабите.
Връщам се всеки път, когато съм щастлив. Знам, че и ти се радваш, когато даряваш хората с богатствата си. Защото знаеш, че мнозина разчитат на тебе. Радваш се на децата, които тичат радостно по плажа. Радваш се на хората, за които този миг понякога е пръв и единствен.
Връщам се всеки път, когато искам да бъда силен като теб. Защото твоята сила е огромна. Неведнъж си ни я показвало. И ни казваш, че с теб шега не бива. Такъв искам и аз да бъда. Силен като теб.
Връщам се при теб, защото искам да бъда и спокоен като теб. Защото и ти си спокойно, когато ние, хората не те гневим с глупавите си постъпки. Такъв искам да бъда и аз. Спокоен и справедлив. Да не се ядосвам на глупостта и завистта, на злобата човешка, а да я отминавам спокоен сякаш е празно нещо. Защото моят вътрешен мир е по-ценен от бурята в бездушието на някои.
Здравей, море!
Обичам те!
Но зная също, че и ти ме обичаш!
© Христо Костов All rights reserved.
