Здравеопазващи приказки
… И расла ляпата, расла – израсла голяма, преголяма. Огромна.
Извикал дядото фамилията и близките, помолил да му помогнат – ряпата да изтеглят.
Заели се те – напънали се. Но… Ряпата не помръдвала. Дърпал дядото, дърпал… Ама не става.
Защото зад него бабата, внучката, кучето, котката, мишката – стоели на два метра един от друг. Спазвали социалната дистанция.
Ами – пандемия, щабове, заповеди, страх, паника и хаос…
Гладни, но оцеляващи…
хххх
… Почукала злата царица на вратата на колибата. Надникнала Снежанка. Гледа – стара баба, с кошничка, в ръката й аленочервена, сочна и примамлива ябълка.
- Ела, чадо – профъфлила маскираната царица – Ела да те почерпя с ябълка…
- Тц! – кратко, ясно и точно отговорила Снежанка – Никакви контакти, никакви продукти, никакви опасни срещи…
Та оцеляла…
хххх
Но, все пак, злата царица я измамила. Сложила ябълката на прага. Снежанка надзърнала, не устискала, взела я. Измила я с дезифектанти, обелила я.
Обаче… Отрова с дезифектант… Не става!
Та паднала тя унесена от отровата. Джуджетата я взели на ръце. Нали таковата – вълшебни били, вирусът не ги хващал. Пък и рода се падали – и той от измисления смят.
Занесли Снежанка на връх планината, в кристален ковчег я положили.
Минал, естествено принцът. Зърнал момичето в ковчега и така му се… Приженило, разбира се, приказен герой е, не някакъв земен мъжага с долни помисли.
Сложил си противогаза, целунал Снежанка… И пак… И пак…
Ама…
Бе, какво да ви разправям – вие с противогаз цлували ли сте портрета на патрона на ротата под внимателния взор на старите бойци?
Та и Снежанката толкова се пробуждала…
Язък и за тая приказка, значи…
хххх
Пък да не споменаваме за Спящата красавица и нейния принц. Нито за тримата братя и златната ябълка, редовно изяждана от ламята, щото никой не смеел да я доближи и главата отсече. Нито за бабата и дядото, дето остарели, но деца нямали, тъй като… Сами разбирате – социалната дистанция не се преодолява с удължител. Само дето младата още баба и свежият дядо не скучаели – тя батерийки купувала, той си вземал за компания гумени кукли…
Абе…
Дотук, че и червеното многоточие няма да ни спаси от цензурата…
© Георги Коновски All rights reserved.
.Поздрав Георги.
