Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от калпави реформи и недоносчета в здравеопазването. Някъде, някога беше написано: „Нашата грижа е здравето на човека. Няма по-ценен капитал от човека”. Подлъган от тази хвърката мисъл, тръгнах хей така - през глава, по стръмните и буренясали клинични пътеки да позакрепя и без това разклатеното ми здраве.
Този, който я бе написал тази прекрасна, хуманна и красива мисъл, ряпа да яде, явно и хабер си е нямал за днешната медицина, за обърканите ù и заплетени лабиринти. Може би, все пак, е имал право човекът; като си мисля, ще излезе прав, защото, моето момче, не се обиждаш, че те наричам така, болният човек се е превърнал в капитал, ама за някои безскрупулни хора. Всички ние, неудачниците, които им ...