Mar 26, 2013, 10:43 PM

Зеления топаз 12 

  Prose » Novels
544 0 0
3 мин reading

                          ГЛАВА ПЕТА

„Какъв мъж - помисли си тя. - Накара ме да се чувствам добре. Някак си... не ме препираше... а принцът... той също ме харесва и е доста настоятелен! Сякаш аз съм задължена да съм с него! И какво като е богат?! Моята любов не се купува!”... - така умислена, тя най-накрая заспа. Сънува, че се дави в една буйна река. Бързеите я понесоха надолу по течението... изведнъж се появи едно огромно куче, което ù помогна да излезе от големия водовъртеж. Събуди се цялата плувнала в пот. Нямаше още шест часа. Не можеше да спи повече, затова реши да стане. Взе си хладен душ. Поръча да ù занесат закуската в стаята. Седна на терасата и се загледа в изгрева. Предстоеше ù труден ден. Реши да облече лека рокля вместо костюм. В осем и десет вече беше пред резиденцията на принца, въоръжена с фотоапарат в ръка.

 Принцът бе застанал на прозореца и когато я видя, се усмихна доволен.

- Нашата репортерка е вече тук. Разходката ще бъде чудесна!

- Ваше величество, не искам да съм нахален, но мисля, че тя Ви харесва повече като жена, отколкото като професионалист.

- Така е, скъпи приятелю.

- Май намерихте своята принцеса.

- Да... тази жена има осанката на горда и независима жена, която заслужава почестите на принцеса. И за още едно нещо си прав! Желая я. Ще сме добър тандем двамата. Е, разходката може да започне.

Двамата мъже слязоха във фоайето, където вече ги очакваше цяла делегация - кметът на града, губернаторът и още куп други важни личности. Ръкуваха се поотделно с всички.

- Госпожице Даг! Изключително ми е приятно, че приехте поканата ми. Ще ми окажете чест, ако пътувате в моята кола.

- Но, господине... мисля, че това не е позволено...

- За мен всичко е позволено! Господа, да тръгваме. - той се обърна към охраната - Госпожица Даг ще пътува с мен. Надявам се, че няма възражения.

- За Вашата безопасност...

- За моята безопасност ще се погрижите Вие! Затова Ви плащам!

  Качиха се по автомобилите и потеглиха. Минаваха по една тясна улица, когато гумата на предната кола изгърмя. Настъпи страшна суматоха! Вратата на колата, в която беше принцът, при рязкото спиране и натиска се отвори и той политна навън, но Боби го задържа за сакото и го издърпа обратно.

 Причината гумата да гръмне, бе случайно забил се пирон. Смениха я бързо и потеглиха.

- Благодаря Ви, госпожице Даг! Сега щях да съм най-малкото със счупена ръка.

-  За нищо...

-  Това означава много за мен!

- Просто инстинкт! Нищо лично.

Усмивката му застина, но не ù отговори.

Спряха пред огромна катедрала. Слязоха от колата. Боби се обърна и вдигна фотоапарата, за да снима принца. Чу се изстрел. Тя  несъзнателно бе застанала пред него точно в тази секунда и куршумът прониза нея! Тя извика от болка и падна в ръцете му. Той грубо я изблъска на земята и влезе в катедралата. Успяха да го скрият на време за втория изстрел.

Боби успя да се скрие зад колата за по-сигурно. Кръвта се стичаше по ръката ù от рамото и много я болеше, но тя вдигна фотоапарата и започна да прави снимки в посоката, откъдето дойдоха изстрелите. Не вярваше, че ще заснеме нещо, но за всеки случай... Нащрака доста пози и свали ръката си с труд.

- По дяволите! - тя скъса част от роклята си и притисна раната на рамото си. Едва не извика от болка! - Копеле! Защо, по дяволите, все на мене ще се случи? А и принцът не си поплюва! От намеците му ми прилошава, но пък мисли само за собствения задник! Как ме изблъска на земята само!! Е, поне ще имат ексклузивен репортаж в офиса! Ще им се обадя веднага! - тя извади телефона и предаде на шефа си информацията. Всичко утихна. След малко пристигнаха полицаи... хора... много хора... зави ù се свят и припадна. Двама полицаи я пренесоха в линейката и тя потегли към болницата. През това време принцът седеше на една от пейките с чаша вода в ръка. Бе изплашен и много ядосан. Дори и за минута не му мина през ума за Боби. За новата принцеса...

Всичко свърши. Заведоха принца в посолството.

- Ваше Величество, трябва да благодарите на госпожица Даг. Тя пое куршума вместо Вас!

- Прав си, приятелю, ще го направя. Още един повод да съм настоятелен! Но с нашата цел ще се заемеш основно ти. Оказа се, че не съм в безопасност.

- Да разбирам ли, че няма да отлагате срещата?

- В никакъв случай!!

 

© Милена Карагьозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??