Nov 15, 2012, 1:32 PM

Зима

  Prose » Letters
982 1 0

Още помня деня, в който се запознахме. Беше зима. Валеше. Снегът падаше на парцали, беше студено и когато говореше, топлият ти дъх се виждаше във въздуха. Още тогава мечтаех да усетя топлите ти устни върху моите, месеци след това ги усетих. 

Бяха точно както си ги представях - топли, сочни и винаги нежни. Не те познавах добре, но всичко с теб ми се струваше прекрасно. Сега съм с теб и съм най-щастливата, усещах устните ти, прегръдките ти, всичко е като в приказка. Ето защо обичам зимата, студеното време... напомнят ми за първия път, в който те видях, изживявам го отново и отново. Най-прекрасният ден в живота ми... Обичам те!   
 На Р.Г.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...