Зима
991
1
0
Още помня деня, в който се запознахме. Беше зима. Валеше. Снегът падаше на парцали, беше студено и когато говореше, топлият ти дъх се виждаше във въздуха. Още тогава мечтаех да усетя топлите ти устни върху моите, месеци след това ги усетих.
Бяха точно както си ги представях - топли, сочни и винаги нежни. Не те познавах добре, но всичко с теб ми се струваше прекрасно. Сега съм с теб и съм най-щастливата, усещах устните ти, прегръдките ти, всичко е като в приказка. Ето защо обичам зимата, студеното време... напомнят ми за първия път, в който те видях, изживявам го отново и отново. Най-прекрасният ден в живота ми... Обичам те!На Р.Г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Иванова Все права защищены
