Натрупалият сняг бе огромен, а валежът сякаш никога нямаше да спре. Мъглата се стелеше навсякъде, мракът все повече и повече притискаше автомобила към снежната земя и Алексей се опасяваше, че ще закъса някъде по преспите. Олга спеше дълбоко на другата седалка и навярно скоро нямаше да се събуди. Въпреки това той трябваше да побърза. В един момент като че ли някакъв глас му прошепна "Отбий наляво" и той инстинктивно зави по тесен път, също затрупан от снега. Проклинайки се за необмисленото решение да се отклони от магистралата, Алексей видя, че в далечината светят прозорци. По картата нямаше села наблизо, но пък това съвсем не означаваше, че няма пръснати къщи. Очевидно бе попаднал на вилна зона и по някаква щастлива случайност имаше хора във вилите, дошли тук в този адски студ. Щеше да ги попита дали може да се подслонят за тази нощ, пък той, ако трябва, ще им плати. Само Олга щеше да му се разсърди. Но тя е добро момиче, ще му прости за тази глупава инициатива.
Бяха четири масивни къщ ...