Зловеща история
Честит празник!!!
Това е нова, но страшна градска легенда. Можеща да накара всеки млад човек да се разтрепери. И скрие зад бара...
Имало един младеж. Нормален такъв – спял до обяд, пийвал кафенце цял следобяд, дрънвал едни карти привечер, оцветявал с присъствието си всяка чалгатека до след полунощ, спящ като бродник де при която се навие...
С девиз – пропиляното за кеф време не е пропиляно...
Но един късен следобед... Когато първите нощни сенки поливали града с черния шоколад на полумрака... Когато доброто в сърцето му още дремело, борейки се с рядкото кафе... Когато всички истински пубери хапвали, преди да отплуват из цигарените облаци на заведенията...
Той се объркал.
Автопилотът го завел във висока, помнеща бая по-добри времена сграда. Минал през олющената врата и хич не се усетил, че навлиза в чужд свят. Поне да видел, че друг не смее да мине по коридорите с опърпани стени. Поне да се зачудел защо няма графити тук. Поне да се сетел, че е много, много тихо... И зловещо...
А на стената висял страшен надпис – „Библиотека”...
Момчето било младо, но знаело от думите на баща си, че някога имало такова нещо. Където се пазели книги и – брррр... – хората ходели да четат...
Е, за щастие, не бил наясно какво означава тая дума „четат”, но имал достатъчно фантазия и я бил тренирал пред екрана с любимите си филми на ужасите, та можел да си представи страхотията...
Обаче, попаднал веднага в читалнята...
Тишина... Зловеща... Потискаща... Смазваща...
И някакви хора – май даже трима – които безшумно отваряли вестници. А единият дори държал списание... И книги... Много книги...
Като притеглен от магнит, младежът припълзял до стелажа... И взел... Сам взел... Ей така – без да иск,а ръката му се протегнала... Една КНИГА!!!
А после я отворил. И зачел...
Буквите ставали думи, думите изречения, изреченията интересна, интригуваща, завладяваща история.
Момъкът не можел да се откъсне... Напразно душата му молела за едно – поне малко! – коняче... Напразно устата му инстинктивно се свивала, като че дърпа от цигара... Напразно краката му безцелно се теглели вляво и вдясно в модерен танц, а задникът му правел инстинктивно чупките на кючека...
Книгата го държала...
И – край с нормалния младеж...
Станал читател...
Като зомбиран започнал да чете. Понякога подскачал и викал: „Ха така... Влака ще гониш, а... Ама това ли ви е цивилизацията... Ех, дядо Йоцо, дядо Йоцо... Лазаре, на прав път си...”
И работа тръгнал да си търси...
Зарязал свободните, демократично разкрепостени момичета. Даже се влюбил. И се оженил. И деца гледал. И книжки от малки им четял...
Страшно...
Язък!
Затова – внимавайте, момчета и момичета, пазете се от безобидните наглед, но увличащи и въвличащи книги...
Че иначе ще се наложи да четете, мислите, анализирате, вземате решения сами...
УжасТ!
Заповядайте при интересния и провокиращ мислене коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Прочетох с кеф и удоволствие! Много поучителна за младите хора история. Честит празник, на патерица!
