Знам какво е болка
Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да знаят колко ме боли. Това си е моята болка, аз такава си я нося.
Слязох от колата. Очите ми винаги си оставаха празни, безизразни и реещи се.
Тревата покриваше входната врата на старата къща. В същия зелен цвят, в който дядо ми я беше боядисал за последно.
Затворих очите си и виждах гладкото ù старческо лице, изпълнено с обич и топлота. Ръцете ù трепереха от бързина да ми отворят вратите към сърдечната ù прегръдка. Толкова истинска я виждах, че можех да докосна със съзнанието си белите ù коси.
Едно телефонно обаждане ми напомни, че вече не са тук. Аз бях дошла, за да убедя себе си.
Преминах храсталаците и дръпнах резето, както когато бях дете. Вратата се отвори. Вървях по камънистата пътека. Личеше си липсата на присъствие. Запустелият дом на моите старци. Няколко пъти обиколих къщата с надежда, че греша.
Ей сега ще изскочи баба с топлите си ухаещи сирени питки, а дядо ще ми извика:
,,Елена, да не направиш пак някоя щуротия!''
Бурно дете бях, разбирам ги напълно.
Колкото повече обикалях, толкова повече ме свличаше истината към земята.
Взех мотиката и се запътих към входната врата. Озверено забивах желязото в изсъхналата пръст. Троскотът се увиваше около краката ми и затрудняваше битката ми в почистването. Запъхтяно се свлякох на земята. Крещях от болка, давеща се от истината. Те си бяха отишли, без да се сбогуваме.
И двамата знаеха, че се страхувам от мъртъвци.
И все пак трябваше да надвия страха си, но...
Знам какво е болка. Не тази, която ще те нарани телесно, тя с времето ще зарасне. А тази, която ще те яде отвътре до последния ти дъх.
Те си бяха отишли... Не можех и не исках да приема. Сърцето ми носеше вълшебните спомени под тази уютна стряха, но не ми стигаше. Вината, че ги оставих да си отидат, без да се сбогуваме, ме изяждаше...
,,Елена - чувах топлия ù глас.- Дете мое, върви си. Аз те помолих да не идваш, не се обвинявай. Ти просто спази обещанието си. Да ме запомниш такава, каквато ме виждаш сега. Върви си...''
- Елена, миличка, къде си се отнесла? За какво си мислиш? Изправи се. На колене си, забелязала ли си? - попита ме човек, който също знаеше какво е болка...
© Елeна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
imperfect (Яна )Благодаря ти сърдечно, Яна за разходката из страничката ми!
-
Усетих почти физическа болка след прочетеното... Поздравления, макар и със сълзи на очи!
-
Благодаря искрено на всички за споделената болка!
-
Болка, мъка, тъга . . .
Представих си, че съм пред дядовата къща . . .
Трогна ме!
Поздравявам те за прекрасния разказ! -
Елена,прекрасно е!Усетих може би всички чувства,които изпитваш,защото и аз знам какво е болка.Направо ме разплака,честно!Много е силно,поздравления!
-
Толкова много болка в едно.Трогателно е.Страхотна творба,жалко е че живота ни изправя пред много изпитания и болка!Харесах!!!
-
Трагваща, силна емоция блика тук ...Поздрави!
-
Поздравления, Елена!!!
Финалът е разплакващ наистина!
Светло да ти е в душата! -
Това...Такова нещо не подлежи на коментар!
Върна ме някъде...И ми припомни такива неща, за които все още не съм готов да пиша!
Благодаря ти!
Б. -
съпреживях, мила Ели...
защото познавам болката и аз..
тя е част от живота ни...прегръщам те.. -
Много ми хареса, макар и малко тъжно.
-
Колко болезнено познато.До сега не мога да приема, боли ме,изяжда ме отвътре и знам,че аз сама никога няма да си простя.Но те ще ни простят.Защото обичта им не е изчезнала.
Прекрасен разказ. Поздрави.Те живеят в теб -
"Знам какво е болка. Не тази, която ще те нарани телесно, тя с времето ще зарасне. А тази, която ще те яде отвътре до последния ти дъх."
Хората, които сме изгубили, но които ще носим в сърцата си докато ни има!
Докосна и моята струна, Елена! -
Тъжно,болезнено и познато!!!!Да това е агонизираща болка,но е и знак,че всеки миг в който можем да кажем "Обичам те" на нашите деца,родители,баби,внуци,приятели или любими...се превръща в най-важният в Живота ни.А Животът е кратък!Поздрав за творбата!Докосваща е!
-
Болка е....болка...
-
Чак потръпнах! Много силно написано! Поздравявам те!
-
Наистина знаеш!
-
Тъжно е ,но е истинско!
Не си причинявай сама тази болка!
Бъди сигурна, че са ти простили!
Прегръщам те,Ели! -
Боже Елена, разтърси ме .. по-красиво нещо не съм чела! Незнам какво да кажа. Прекрасно е макар и пълно с ужасно много болка, мъка и сълзи.. сигурна съм,че някой ден отново ще ги видиш такива каквито го помниш някъде където няма нито време нито пространство и тогава.. няма да има и помен от болката!Прегъртки най-сърдечни!
-
Много истинско.. чак настръхнах!
-
много откровено,Ели и силно,поздравявам те
-
Преживях! Разтърсващо е! Поздрави, Ели!
-
Няма да коментирам...преживях
Поздравления,Ели! -
Браво, Лени! Това е най-хубавият ти разказ, по-скоро болезнен спомен, предаден с малко, но точни изразни средства. Поздравления!
-
Познавам болката...
Поздрав, Ели! -
Чудесен разказ, Елена! Само добрите, светлите, възвишените личности усещат и разбират Болката - не само своята, а и чуждата...
-
Усетих драмата...
Вълнуващо пишеш, Елена. -
Невероятно е. Толкова чувства в една обикновена човешка драма , толкова фино предадени. Поздрави!
-
Невероятно! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
