Тази сутрин Стефчо беше много развълнуван. Цяла вечер не успя да мигне. Представяше си как играе с някоя смешна маймунка, от онези с червените дупета или че гали някое лъвче. Как ще застане до жирафа, ще си поприказва с някое смешено папагалче. Въртеше се в леглото и чакаше слънцето да покаже първите си зари. Но все пак е деветгодишно дете- тъмносините му очи натежаха и заспа сладко в обичайната си поза наречена „изпъкнало дупе“.
Часът стана седем. Майка му Гергана влезе в стаята и започна да шепти името му, целувайки го нежно, за да се стане. Стефчо се събуди радостен и бързо дотърча до тоалетната, за да си измие лицето и зъбките. Причината за цялото това въодушевление беше предстоящото посещение на зоопарка. От вълнение дори не пожела да закуси, бързайки да отидат до училището му, от където щеше да тръгне училищният автобус към посока зоопарка. Все пак майка му, му намаза една филийка с лютеница и тънки резенчета кренвирш .
Още след като слезе от колата, с вик дотърча до приятелите с ...