Огромно. Проскубано. Мръсно. Вълк! Ребрата му се четат от глад. С нашийник. Появи се отскоро. Гонят го, и хора, и кучета. Изоставено или изгонено, кучето обикаляше бездомно. Не беше подивяло. Беше уплашено. Бягаше от всички. Още не се беше научило ни да краде, ни да убива.
Той го забеляза една вечер. Беше приклекнало до оградата с изплезен, провиснал език.
- Ама, че късмет! Готов пазач. И започна да го примамва. Хвърли парче хляб, но то побегна. После се върна, скочи и сграбчи парчето хляб. Глътна го наведнъж. Хвърли още хляб. Пак побегна, но съвсем наблизо.
На сутринта кучето стоеше до оградата. Като го видя, се надигна, но не побегна. Тоя път му подхвърли парче стар салам. Улови го във въздуха.
Вечерта кучето беше в двора. Влезе през оставената отворена врата и застана до нея. Гледаше в него и не мърдаше. И той го гледаше.
- Звяр! À сега циганора да влиза да краде. Направи крачка към кучето. Още една. То не помръдваше. Трета крачка и то приклекна Отпусна предните крака на земята и сл ...