Настъпи поредната обичайна вечер. Лорелей тъкмо бе приключила с доклада си пред Ноа и двамата обсъждаха дреболии. Изминалите дни бяха повлияли положително на съпруга ѝ и той се бе възстановил почти напълно. Лорелей изпита голямо задоволство, гледайки го как седи в леглото с лице, изпълнено с енергия. Днес той бе по-ведър и приказлив от обикновено. Точно за това тя се престраши да подхване темата, която не ѝ даваше мира от известно време.
- Мога ли да ви задам въпрос, милорд?
- Разбира се, херцогиньо – в очите му се разгоряха игриви искри и той се намести по-удобно.
- Ами… - започна Лорелей, но мигом съжали за решението си. Ами ако предизвикаше неприятности? – Не, забравете, милорд. Няма нищо.
- Хайде питай. Когато започнеш нещо, трябва да го довършиш до край.
Тя вътрешно се прокле, но вече бе прекалено късно. Нямаше връщане назад.
- Ами, милорд, работата е там, че… преди няколко дни… един от рицарите ме нарече по странен начин. Не смятам, че е било обида. Просто съм любопитна, тъй като ...