arina-rus (Арина)
77 362
Jul 28, 2010, 6:46 PM

An meine Mutter.../На моята майка.../ - Х. Хайне 

  Translations » Poetry, from German
2223 0 6
10 мин reading

An meine Mutter ...

Heinrich Heine

 

І

Ich bin's gewohnt, den Kopf recht hoch zu tragen,

Mein Sinn ist auch ein bißchen starr und zähe;

 Wenn selbst der König mir ins Antlitz sähe,

Ich würde nicht die Augen niederschlagen.


Doch, liebe Mutter, offen will ich's sagen:

Wie mächtig auch mein stolzer Mut sich blähe,

In deiner selig süßen, trauten Nähe

Ergreift mich oft ein demutvolles Zagen.


Ist es dein Geist, der heimlich mich bezwinget,

Dein hoher Geist, der alles kühn durchdringet,

Und blitzend sich zum Himmelslichte schwinget?


Quält mich Erinnerung, daß ich verübet

So manche Tat, die dir das Herz betrübet?

Das schöne Herz, das mich so sehr geliebet?


ІІ

Im tollen Wahn hatt ich dich einst verlassen,

Ich wollte gehn die ganze Welt zu Ende,

Und wollte sehn, ob ich die Liebe fände,

Um liebevoll die Liebe zu umfassen.


Die Liebe suchte ich auf allen Gassen,

Vor jeder Türe streckt ich aus die Hände,

Und bettelte um g'ringe Liebesspende -

Doch lachend gab man mir nur kaltes Hassen.


Und immer irrte ich nach Liebe, immer

Nach Liebe, doch die Liebe fand ich nimmer,

Und kehrte um nach Hause, krank und trübe.


Doch da bist du entgegen mir gekommen,

Und ach! was da in deinem Aug' geschwommen,

Das war die süße, langgesuchte Liebe.

На моята майка ...

Хайнрих Хайне

 

І

Такъв съм, ходя с вдигната глава,

и твърдо, непреклонно е сърцето;

Дори и крал да ме погледне във лицето,

аз погледа си няма да сведа.

Но, откровено ще ти кажа, мила мамо:

Тъй както мъжеството ми не знае низост,

в твойта нежна и благословена близост,

изпълнен с нерешителност съм само.

 
   Духът ли твой, е този, който ме пленява,

духът възвишен, който всичко завладява

и към небето светло с блясък затрептява?


И мъчи ли ме споменът, че грешки сторих

и рани в твоето сърце отворих?

Сърцето свято, що с обич ми говори?



II

Веднъж те напуснах, в лудост обхванат,

аз исках света да пребродя до края,

да видя, дали любовта ще позная,

и  с нея прегърнат, там да остана.


Търсих и тесните улички газих,

пред порти протягах ръка - просякиня,

и молех парченца любов - милостиня,

с насмешка ми даваха само - омраза.


В заблуда любов все търсих за мене,

но никога аз не успях да намеря,

завърнах се в къщи болен без време ...


А ти ме посрещащ на прага отново ...

и ... О-о! Но какво във очите ти плува!

Това любовта е..., за която жадувах.


 

© Арина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Арина, много трогателно е възпята любовта към майката!
  • Хубаво е да обичаш майка си, но не очаквай от другите жени да са ти майки!
  • Ти си истински "разпространител" на Хайне в този сайт! Добре са се получили преводи, според мене. Вторият сонет ми прозвуча малко като "Да се завърнеш в бащината къща" от един български автор

    Поздрави!!
  • "да видя, дали любовта ще позная,

    и с нея прегърнат, там да остана."

    Признавам си, че не бях го чела, наистина е прекрасно...
  • Трогна ме ....много е съкровено!Mach weiter so!!
  • Любавта за която всички жадуваме....Поздрав Арина прочетох с удоволствие и ми хареса !!!слънчев и усмихнат ден ти желая!!!
Random works
: ??:??