Константин Балмонт (15.06.1867-23.12.1942)
Безмълвност
Превод: Мария Шандуркова
Безмълвност
В природата руска стаена е нежност,
безмълвната болка, потискани тайни
и скръб безнадеждна, безгласна, безбрежна,
небето студено в простори безкрайни.
Ела в утрин свежа на склона на хълма, -
дими над реката мъглива прохлада,
и борове черни в грамадата тъмна,
сърцето без радост, сърцето тъй страда.
Безшумна тръстика. Не трепва острица.
Покоят дълбок е. И глас не се чува.
Далече, далече ливадата стига.
В умора е всичко – и нямо, и глухо.
Ела и на залез, в вълните прохладни
на глухата пустош сред селска градина, -
дърветата мрачни, безмълвни и странни,
сърце не се радва, сърцето изстива,
че сякаш душата, тъй много желала,
била с незаслужена мъка дарена.
Сърцето простило, сърцето е жално
и плаче, и плаче, и плаче ранено.
1900
Превод: юни 2015 г.
Оригинал:
Безглагольность
Есть в русской природе усталая нежность,
Безмолвная боль затаённой печали,
Безвыходность горя, безгласность, безбрежность,
Холодная высь, уходящие дали.
Приди на рассвете на склон косогора, -
Над зябкой рекою дымится прохлада,
Чернеет громада застывшего бора,
И сердцу так больно, и сердце не радо.
Недвижный камыш. Не трепещет осока.
Глубокая тишь. Безглагольность покоя.
Луга убегают далёко-далёко.
Во всем утомленье - глухое, немое.
Войди на закате, как в свежие волны,
В прохладную глушь деревенского сада, -
Деревья так сумрачно-странно-безмолвны,
И сердцу так грустно, и сердце не радо.
Как будто душа о желанном просила,
И сделали ей незаслуженно больно.
И сердце простило, но сердце застыло,
И плачет, и плачет, и плачет невольно.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.