Пейо Яворов
Вълшебница

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина...
Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество...
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Пейо Яворов
Волшебница

Душа моя есть пленница смиренная,
в полон твоей души! – плененная она
глазами тихими двумя.
Вопит моя душа, зовет и заклинает
и взглядом молится а вечность улетает...
Молчит волшебница – твоя душа...

И мается моя душа в стыне и в жажде – 
отнюдь не отвечает и не страждет
душа твоя, дитя и божество...
Молчание царит в твоих глазах:
душа твоя стыдом несмущена
в свое волшебное и властно торжество...

Peyo Yavorov
Enchantress

My soul is humble captive,
conquered by your soul! – a captive
is my soul of two quiet eyes.
My ardent soul adjures and asks you:
It begs – I look at you – eternity passed…
Enchantress – you soul, is dumb

Suffers my soul in thirst and hunger,
but your soul don’t want to answer
your soul, divinity and child ...
In your eyes the silence reigns:
and your soul is perhaps ashamed
for its possessor’s magical triumph.