Прозвънна лък. И облак душен - Александър Блок

Александър Блок

Превод: Мария Шандуркова

***

Прозвънна лък. И облак душен

се спря над нас. А славей пя

в съня ни там. И в мен се сгуши

снагата твоя и замря...

Не славей бе – цигулка свири,

тъй струна скъсана една

прозвънва и ридае, вие

на пролет в горска тишина...
 

В плача на звуците прекъснат

завихри бурята през май...

Ръце уплашено се търсят,

в очите пламъкът сияй...

14 май 1914 г.

Превод: май 2015 г.

***

Смычок запел. И облак душный
Над нами встал. И соловьи
Приснились нам. И стан послушный
Скользнул в объятия мои...

Не соловей - то скрипка пела,
Когда ж оборвалась струна,
Кругом рыдала и звенела,
Как в вешней роще, тишина...

Как там, в рыдающие звуки
Вступала майская гроза...
Пугливые сближались руки,
И жгли смеженные глаза... 

14 мая 1914