MEMENTO MORI!
Пётр Иванович Кичеев (1845-1902 г.)
Да, час придет… Не станет ни желаний,
Ни ум волнующих стремлений и забот,
Ни грез обманутых, ни горя, ни страданий –
В объятьях смерти все умолкнет и заснет.
Остывшего, бесчувственного тела,
Холодного навеки, как гранит,
Уже ничто: ни страсть, ни жажда дела
Собой опять – о, нет! – не оживит.
И все, что жизнь так портило порою:
Бездушный смех врагов, предательство друзей, –
Исчезнет вмиг, дав место лишь покою
И потому забвенью всех скорбей.
MEMENTO MORI!
„Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris“ —
„Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш“.
Тоз час ще дойде. И никакви желания
нито ума гнетящи грижи и мечти,
ни от лъжите гняв, ни болки, ни страдания –
смъртта с прегръдка всичко ще стаи.
Безчувствен труп – изстинал, бездиханен
навеки вкаменен като гранит
и нищо веч: ни глас, ни звън камбанен
не ще го пак отново съживи.
Вгорчавали до днес живота грешен:
на враг смеха, на близък подлостта –
в миг чезнат сред покоя тих и вечен
и сред забрава всяка на скръбта.
© Димитър Ганев All rights reserved.
Добре, че сте сложили в превода и камбанният звън, който звучи и в оригинала... между редовете.
Не Ви е било лесно. С уважение към труда Ви -- 6+