Превод от латински !
Eanis versare lea amerium et
hinc caoniro undum umbra,
et silentium,
et in dolore,
et destituta,
et memorias,
diu perdidit et stellas -
numquam veniet retro.
Xeralien e,
anima solo credos vistere inma verde,
xeralien e solo anima vistere.
Aenis versore caonea et еnma.
Vivet aen ecarilium est
en aleros enma,
calipis, calipis enma aeonis aresto.
Resto e picturae veo exalo ecredis
Earis versare lea et amerium,
stella un anima caonium mera.
***
Копринената тишина се стопи
заедно с воплите за отминалите дни;
онези мечти малко по-малко избледняха
като изчезваща с първите лъчи сянка.
Ще изчезнат:
и тишината,
и болката,
и самотата,
и спомените,
и онези отдавна загубени звезди -
те няма да се върнат.
Като последна зима, ще преминат.
Всяка душа е сама.
Скитаща, търсеща,
бродеща, копнееща за още частица живот,
мечтаеща за глътка покой,
преди да затвори очи
и в бял сън да се потопи.
Всяка душа е сама.
Ако можеше художника
да нарисува картина,
излъчваща живот,
и който я зърне в него да се настани
чувство на желана вечност.
Ако можеше художника с четката
да обезсмърти онази красота,
красотата на всяка душа,
желаеща вечност.
За какво би могъл да копнееш ти -
за една останка от картина.
Какво би могъл да откриеш в нея:
останки от хартиени звезди,
похабени огледални цветове,
отминали обещания за вечност.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
Понякога ме връхлита внезапно да пиша поезия на латински, а след нея и превода...