Шекспир Sonnet 18; Да те сравня ли с летен ден?
1 min reading
Сонет 18: "Shall I compare thee to a summer's day?"
Да те сравня ли с летен ден?
Но колко по-прекрасна си и възхитителна:
И шумни бури гънат клонки покрай мен,
А лятото е кратко, съблазнителна:
И е жестоко слънцето горещо,
или се крие в облаците ледено;
И ще загуби хубостта си всяко нещо,
Случайно или преднамерено;
Но не и твойта младост
красотата си не трябва да обричаш;
И Смърт няма да ти прати старост,
Защото в моя стих ще се събличаш:
И докато Човека не потъне в забрава,
този стих безсмъртие ще ти дава.
------------------------------
Ето и оригинала:
SONNET 18
Shall I compare thee to a summer's day?
Thou art more lovely and more temperate:
Rough winds do shake the darling buds of May,
And summer's lease hath all too short a date:
Sometime too hot the eye of heaven shines,
And often is his gold complexion dimm'd;
And every fair from fair sometime declines,
By chance or nature's changing course untrimm'd;
But thy eternal summer shall not fade
Nor lose possession of that fair thou owest;
Nor shall Death brag thou wander'st in his shade,
When in eternal lines to time thou growest:
So long as men can breathe or eyes can see,
So long lives this and this gives life to thee.
За малко да се просълзя докато го превеждах. Малко са поетите, които
ще кажат, че ще обезсмъртят някого в "този стих" и това ще се случи.
Защото каквото и да си мислим Шекспир или ще надживее човешката раса
или ще остане до последно.
Да те сравня ли с летен ден?
Но колко по-прекрасна си и възхитителна:
И шумни бури гънат клонки покрай мен,
А лятото е кратко, съблазнителна:
И е жестоко слънцето горещо,
или се крие в облаците ледено;
И ще загуби хубостта си всяко нещо,
Случайно или преднамерено;
Но не и твойта младост
красотата си не трябва да обричаш;
И Смърт няма да ти прати старост,
Защото в моя стих ще се събличаш:
И докато Човека не потъне в забрава,
този стих безсмъртие ще ти дава.
------------------------------
Ето и оригинала:
SONNET 18
Shall I compare thee to a summer's day?
Thou art more lovely and more temperate:
Rough winds do shake the darling buds of May,
And summer's lease hath all too short a date:
Sometime too hot the eye of heaven shines,
And often is his gold complexion dimm'd;
And every fair from fair sometime declines,
By chance or nature's changing course untrimm'd;
But thy eternal summer shall not fade
Nor lose possession of that fair thou owest;
Nor shall Death brag thou wander'st in his shade,
When in eternal lines to time thou growest:
So long as men can breathe or eyes can see,
So long lives this and this gives life to thee.
За малко да се просълзя докато го превеждах. Малко са поетите, които
ще кажат, че ще обезсмъртят някого в "този стих" и това ще се случи.
Защото каквото и да си мислим Шекспир или ще надживее човешката раса
или ще остане до последно.
© Ефр Праз All rights reserved.
