Lecturas de audio de poesía y prosa

Хората обичат невидимото. Обичат приказките за магове и вълшебници, върколаци и вампири, и друга подобна паплач. Обичат ги, докато не се сблъскат на живо с тях. Тогава интересът бавно изчезва и се сменя с доста неприятно безпокойство. Кое е истина и кое – лъжа? И дали наистина не си ходеща вечеря? К ...

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич.
Усмихни се на онзи съсед,
който гледа намръщено сутрин.
Тръгвай бързо и смело напред.
Не отлагай доброто за утре. ...

Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш потното чело ...

Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе! ...

От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...

От сборника с разкази "Аз виждам"

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Разказ от Зоя Христова.
Чете: Калоян Христов

От сборника с разкази "Аз виждам"

От сборника с разкази "Аз виждам".

музика: The last Samurai - A way of life
автор и рецитал : Ел Ян

музика: listen to your heart - mustafa avsaroglu - emotional cinematic relaxing piano
Автор и рецитал - Елиана Янева ( Ел Ян)

От сборника с разкази "Аз виждам".

песен :
текста е на руски език
Ето превода:
Ти знаеш мен
аз знам тебе ...

Представям Ви рецитиране на мое стихотворение+музика ( песента се казва " Богове и чудовища" изпълнител Лана Дел Рей - пиано/инструментал )
А ето текста на самото стихотворение :
Закъснях...
За добро утро,за лека нощ, за как си...
Закъснях... ...

ЛУННО ЗАТИШИЕ
Защото тази обич е последна –
недей ми позволява да я губя.
Ще постоя на прага да погледам –
как сянката ти бавно става чужда. ...

ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ
Защото те обичам, ли си тръгваш?
Не е логично, нито е почтено.
По-страшно е, че вече си излъгал.
Душата си отключих – за да влезеш. ...

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...

Чете: Радица Божилова
music: from YouTube - "Tears"
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай, ...

Чете: Радица Божилова
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща ...

Покриха ме дълбоките води,
порой горещ струи от стружки.
Валят на едри стонове сълзи,
разкъсани цветчета от градушки.
Безмълвен звук сподавен заваля, ...

КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...

Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...

ЗЕМЯ НА АНГЕЛИ
/Посветено на всички дечица, които завинаги ще останат такива/
Никой няма да стане голям.
И оттук ги изпращаме същите –
през геврече със златен сусам ...

Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...

Автор и прочит: rumbic (Руми)
Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в дома си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша! ...

Автор и прочит: rumbic (Руми)
На малката невзрачна гара,
едно момиче с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама. ...

Нахлуват мислите със липово ухание,
във ноздрите на младата трева.
Въздъхват тежки разстояния,
приижда шепот в идваща тъга.
Задушно блъска своя плач сърцето, ...

Сребристото в косите ѝ отива.
И бръчките - цената заплатена
за всеки грях, сълза или усмивка…
Защо и за кого да се променя?
Лудува още… Млада е душата ...

На теб мълча, не ме ли чуваш?
И тишината може да е звук!
Най-скъпо тя от всичко струва,
когато споделена е от друг!
На теб мълча, разбираш ме навярно? ...

Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...

Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...

Иван Есенски
КАЖЕТЕ НА ТРЕВАТА ДА ПОЧАКА!
Кажете ù:
– Готов е той, но трябва
да свърши със сеитбата на хляба, ...

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.”
...

Покоят се опи от тишина
и с тежкото предчувствие за зима
разчепка листопадни повесма,
а вятърът засвири Паганини.
Наежиха се първите мъгли, ...