Algol
168 el resultado
Арлена
-Колко още?
-След малко ще стигнем. Защо си толкова нетърпелива?
-Развълнувана съм от предстоящата ми среща с новия враг. Не може ли?
-Мислех, че единственото което те интересува е как да се избавиш от мен и да се върнеш при своя мрачен майор. ...
  475 
Форел
- Всички ли са тук? Добре, значи е време!
Денят започна повече от отвратително. Събудих се с болки в гърба и левия крак. Старите ми травми напомняха за себе си при всяко влошаване на времето. А на пролетта не може да ѝ се има доверие, особено като става въпрос за месец март. Ето - днес стартир ...
  540 
Нилара
- Бориен, благодаря ти че откликна на молбата ни! Хубаво е да знаем, че все още си част от отбора.
- Форел, Рев също е. Просто в момента е разстроен, че му се налага да промени рутината си. Знаеш, ако се задържиш за малко по-дълго време на дадено място започваш да го възприемаш като дом ако р ...
  528 
Рев
-И двата ли? На какво прилича това? Ами ако точно ей сега ни се наложи да предадем съобщение, а нямаме нито един самолет на разположение? Къде бяхте, идиоти? Вие сте охрана, по дяволите! Защо охраната не е при обекта, който охранява, а се шляе където ѝ падне?
-Съжаляваме, сър! Майор Стоик, сър! ...
  448 
Ирник
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваш ...
  465 
Марго и Кристин
- Е, хайде! Не гледай така стреснато, де! Ако нямаш нищо против нас и ние няма да имаме против теб.
- Марго, мисля че е смутен, защото сме голи.
- Колко глупаво от моя страна да си въобразя, че е защото подпалихме гората и изпекохме живи двеста души? Честно, понякога направо ме изумя ...
  587 
Елмир
Колко е хубаво да вдъхнеш аромата на свободата с пълни гърди! Мирише ми на пролет и сладкиши. Явно съм закъснял за последното раздаване, но аз така или иначе играя различна игра. Там залогът е много по-висок, а правилата се менят динамично.
Да видим... Малко на юг и малко на север. На изток са ...
  486 
Нилара
Ще я науча аз нея! Как смее да тръгва с моя Ирник! Откъде, по дяволите изникна! Но защо ли се учудвам, ясно беше че няма да си седне на задника и да си трае в лагера. Просто не го разбирам. Той взе нея, вместо мен. Защо? И аз искам да знам истината, защо просто не ми я каза? Не, това което ми ...
  445 
Арлена
Ирник действително ги контролира. Тази привидно хаотична сбирщина от изроди му се подчинява безпрекословно, а той не отронва и думичка. Изглежда напълно спокоен, уверен и решителен. Никога не съм го виждала такъв в боя, но докато се обучавахме заедно в тренировъчния корпус демонстрираше хъс д ...
  358 
Елмир
По дяволите! Арлена и Ирник са заобиколени от огромна тълпа химери! И те ги отнасят надалеч от тук по-бързо, отколкото предполагах. А Рев и Нилара са напълно невредими.
Няма да бъда от полза на отряда на полковник Ферум. Не съм дошъл за това. Но пък мога да опитам онова, в което ме бива най-мн ...
  482 
Майорът и братовчедка му стояха и не предприемаха нищо. Виждах прекрасно как шари погледът на опитния воин, как търси слабо място, в което да удари, как си набелязва няколко и въпреки това изобщо не изпитвах и капчица съмнение, че би могъл да ме победи. Откакто станах едно с формоменящите хибриди, в ...
  500 
По принцип не съм многословен, обаче като стане дума за войната мога да обяснявам надълго и нашироко принципи, стратегии, тактики... Не, че на някого би му било интересно, но нали все пак ме питате...
Добре де, добре! Да го кажем така-предпочитам да съдят за мен по действията, а не по думите ми. Каз ...
  649 
-На нас се пада нелеката задача да разузнаем този път, затова и трябва да се постараем. Веднага, щом се приземим започнете да търсите укрития, достатъчно тесни за да не могат да проникнат в тях броненосци. Отрядите на Ален, Мирко, Дарий и Бориен ще се погрижат търсенията ни да са достатъчно дълги и ...
  488 
Арлена
-Майор Стоик, сър! Разрешете да говоря, сър!
Няколко глави се завъртяха и погледите на командирите, които щяха да водят атаката се впиха в мен. Мъжът, към когото се обърнах, също ме погледна. Тъмнокафявите му, почти черни очи като че не изразяваха нищо повече от студено безразличие. Тънките м ...
  580 
Измамно... Всяко едно усещане е измамно. Тази вечер нищо не е истинско. Дори и очевидното. Мисълта препуска, не чака и не бива догонена. Сетивата избухват в очакване - нетърпеливо вълнение преди кулминацията. Шоколадово кадифе обгръща бавно земята, но сребърното кълбо размахва предупредително показа ...
  407 
Родена с огнена душа,
с ковано в пламъци сърце.
Чертая своята съдба
с едничките си две ръце.
Страстта - приятелка добра ...
  539 
Тежка ноемврийска тъма неумолимо хваща в капана си тръпнещия ден. Свирепи вихри разпростират костеливи ръце над хоризонта. Отвъд пределите на видимото се пробуждат сили, недостъпни и необясними за смъртните. Хищници излизат от дневните си убежища и се притаяват в очакване. И аз излизам. Бавно пристъ ...
  357 
-Чакъров пристигна. Иди да го пресрещнеш и го доведи право тук!
Станислав Симеонов кимна и изхвърча от офиса си. Делян Алексиев стоеше неподвижно и привидно спокойно, но цялото му същество бе в пълна бойна готовност. Все пак имаше срещу себе си бивш затворник, извършил два опита за убийство.
-Не ме ...
  616 
"...- и аз съжалявам, задето не успяхме да го възпитаме добре.
-Добре ли, Вълкане? Ние отгледахме звяр в човешка кожа! Никога не съм предполагала, че е възможно да съществува същество като него. Той унищожи най-прекрасното, което имахме. Малкото ни цвете. Слънцето на дните ми. Откакто умря Мариана с ...
  475 
-Мислех, че сме се разбрали по въпроса за срещите ни, Алексиев. Не можеш да идваш в централата когато си поискаш.
-Така е. Но имам важна информация. Възстанових част от записа от подслушвателя в стаята на майка ти. Искаш ли да го чуеш?
-Искам, но не тук. Да отидем другаде.
-Не беше ли кабинетът ти з ...
  572 
-Кажи ми, защо според теб империите винаги са били лошите в човешката история?
Емилия Чакърова имаше особено "приятния" навик да се промъква незабелязано зад гърба на някого, с когото ѝ предстои разговор или спор. Тази тактика обикновено ѝ даваше предимство в началото му, а ако внушеше достатъчно ре ...
  475 
-И това ако не е най-великият полицейски инспектор на всички времена!
Станислав Симеонов бавно се обърна по посока на познатия глас и изгледа преценяващо притежателя му отдолу нагоре.
-Добра вечер и на теб, втори най-велик! Какво търсиш в тая дупка по това време, Деляне?
-Че какво му е на кръчмето, ...
  552 
-Едно едничко нещо се изискваше от теб! Да държиш Атанас далеч от Елисавета. А ти и това не можа да свършиш като хората! Знаех си, че нямаш и капка разум в русата си глава! За какво ми беше да се захващам с теб!
-Скъпи! Не го мислиш наистина! Толкова ни е хубаво заедно. Нали? А сега всичко ще се про ...
  551 
Атанас Чакъров познаваше отлично значението на думата "класа". Като роден със сребърна лъжица в устата, той живееше за да се наслаждава на живота. В моментите, в които не беше погълнат от любимите си машини, се отдаваше на човешките си слабости с пълна сила. Хазарт, алкохол, жени...
Но никой не би п ...
  471 
Всеки средностатистически работник би потвърдил, че началниците са скапаняци, никога не влизат в положение и не се съобразяват с мнението на подчинените си. Още по-интересен факт е, че колкото по-ниско стоят в йерархичната стълбица, толкова по-недоволни и онеправдани вярват че са. Разбира се, страте ...
  472 
Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
  694 
-Ето, вижте! Късметът ще е с мен през следващата година.
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
  485 
Всичко или нищо! Кога, ако не сега!
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
  472 
У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
  545 
Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...
  486 
Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...
  551 
- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
  533 
Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
  531 
-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
  529 
  1864  12 
-Призна ли си вече за кого работи?
Атанас Чакъров размишляваше относно живота, Вселената и всичко останало, когато началникът на екипа му по вътрешна сигурност почука на вратата на кабинета и го извади от унеса му. Напоследък го бе обзела необичайна леност. Всеки път щом се опиташе да се съсредоточи ...
  531 
Откъде идва вярата? Как се възпитава и може ли да се вмени на някого? Дали нещата, в които един вярва са верни и за друг? Вярно ли е, че когато порастнем, спираме да вярваме в приказки?
Моята вяра в човека досега не ме е подвеждала. Твърдо съм убедена, че всеки е способен както да твори чудеса, така ...
  573 
-Мръсна свиня! Как можа да го направиш в собствения ни дом! Не мога да те гледам! Не ти ли беше достатъчно да профукаш всичките ми пари? Не, трябваше да ме унижиш по още по-гаден начин! Мразя те! До дъното на душата си!
-Престани да крещиш! Старанията ти са напразни. Нямаш публика тук.
-Само това ли ...
  560 
Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Че решенията, взети в два часа сутринта след няколко чашки не водят до нищо добро. Но ако алкохолът е горивото, което движи разума, тогава какво? Дали е възможно да се вземат трезви решения на пияна глава?
Моето пиянство обикновено е тихо. Напивам се и започв ...
  602 
Преследвах Атанас Чакъров, а увереността ми, че вършеното от мен е правилно ту се засилваше, ту отслабваше От една страна исках на всяка цена да поговоря с него. Все пак бе единственият осмелил се да възроптае срещу установения от родителите му ред в семейството. Или пък не беше?
От друга, той не се ...
  551 
Propuestas
: ??:??