Algol
148 el resultado
-Кажи ми, защо според теб империите винаги са били лошите в човешката история?
Емилия Чакърова имаше особено "приятния" навик да се промъква незабелязано зад гърба на някого, с когото ѝ предстои разговор или спор. Тази тактика обикновено ѝ даваше предимство в началото му, а ако внушеше достатъчно ре ...
  395 
-И това ако не е най-великият полицейски инспектор на всички времена!
Станислав Симеонов бавно се обърна по посока на познатия глас и изгледа преценяващо притежателя му отдолу нагоре.
-Добра вечер и на теб, втори най-велик! Какво търсиш в тая дупка по това време, Деляне?
-Че какво му е на кръчмето, ...
  470 
-Едно едничко нещо се изискваше от теб! Да държиш Атанас далеч от Елисавета. А ти и това не можа да свършиш като хората! Знаех си, че нямаш и капка разум в русата си глава! За какво ми беше да се захващам с теб!
-Скъпи! Не го мислиш наистина! Толкова ни е хубаво заедно. Нали? А сега всичко ще се про ...
  432 
Атанас Чакъров познаваше отлично значението на думата "класа". Като роден със сребърна лъжица в устата, той живееше за да се наслаждава на живота. В моментите, в които не беше погълнат от любимите си машини, се отдаваше на човешките си слабости с пълна сила. Хазарт, алкохол, жени...
Но никой не би п ...
  382 
Всеки средностатистически работник би потвърдил, че началниците са скапаняци, никога не влизат в положение и не се съобразяват с мнението на подчинените си. Още по-интересен факт е, че колкото по-ниско стоят в йерархичната стълбица, толкова по-недоволни и онеправдани вярват че са. Разбира се, страте ...
  372 
Градът все още не спеше и вероятно скоро нямаше да заспи. Във вечер като тази, когато светът е притихнал в очакване на чудото да се случи, в атмосферата се носи надеждата за утрешния ден. За да бъде той по-светъл от вчерашния. По-добър. По-справедлив.
Отново бях насаме с болките си. Беше ми някак си ...
  601 
-Ето, вижте! Късметът ще е с мен през следващата година.
Атанас вдигна над главата си монетата от питката и се засмя.
-Да ти имам късмета, Атанасе!
-Какво? Сега паричката ли ти е проблема? Ти си изрод, Димитре. В това е основният проблем. Винаги е бил.
-А ти си светец, нали? Шибан страхливец! Дори ж ...
  392 
Всичко или нищо! Кога, ако не сега!
Не се сетих за нищо по-уместно в момента. Изпих чая си и спокойно се изправих на крака. Тръгнах към вратата.
-Какво си мислиш, че правиш?
-Излизам. Тръгвам си.
-Не можеш. Казах ти вече. ...
  372 
У дома за Коледа... Мисълта ми прозвуча като заглавие на сладникав филм. Не бих го гледала за нищо на света. А дали бих си позволила да го изживея?
Традиционно, за празниците болниците се опитваха максимално да изпишат пациенти, защото винаги имаше много работа за дежурните екипи, спешностите бяха п ...
  417 
Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...
  404 
Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...
  454 
- Здравей, мамо!
- Добре дошла, Лиза!
Стоях на прага на къщата, в която живееше единственият ми жив роднина и като че най-сетне започвах да се успокоявам. През целия път дотук бях напрегната.
Откакто нападнаха Димитър, Вълкан Чакъров нареди всеки от семейството да бъде денонощно съпровождан от въоръ ...
  417 
Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...
  430 
-Ех, Алексиев! Направо да ти завиди човек като те гледа!
Димитър Чакъров бавно седна на пейката до човека, към когото се обърна и прибра ръце в джобовете на коженото си яке. Беше хладна привечер. Началото на декември.
-Брей! Богаташкият живот трябва да е много скучен, че да завидиш на едно пенсионир ...
  420 
  1681  12 
-Призна ли си вече за кого работи?
Атанас Чакъров размишляваше относно живота, Вселената и всичко останало, когато началникът на екипа му по вътрешна сигурност почука на вратата на кабинета и го извади от унеса му. Напоследък го бе обзела необичайна леност. Всеки път щом се опиташе да се съсредоточи ...
  427 
Откъде идва вярата? Как се възпитава и може ли да се вмени на някого? Дали нещата, в които един вярва са верни и за друг? Вярно ли е, че когато порастнем, спираме да вярваме в приказки?
Моята вяра в човека досега не ме е подвеждала. Твърдо съм убедена, че всеки е способен както да твори чудеса, така ...
  444 
-Мръсна свиня! Как можа да го направиш в собствения ни дом! Не мога да те гледам! Не ти ли беше достатъчно да профукаш всичките ми пари? Не, трябваше да ме унижиш по още по-гаден начин! Мразя те! До дъното на душата си!
-Престани да крещиш! Старанията ти са напразни. Нямаш публика тук.
-Само това ли ...
  439 
Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Че решенията, взети в два часа сутринта след няколко чашки не водят до нищо добро. Но ако алкохолът е горивото, което движи разума, тогава какво? Дали е възможно да се вземат трезви решения на пияна глава?
Моето пиянство обикновено е тихо. Напивам се и започв ...
  466 
Преследвах Атанас Чакъров, а увереността ми, че вършеното от мен е правилно ту се засилваше, ту отслабваше От една страна исках на всяка цена да поговоря с него. Все пак бе единственият осмелил се да възроптае срещу установения от родителите му ред в семейството. Или пък не беше?
От друга, той не се ...
  447 
-Щастлива ли си, детето ми?
Неочакваният въпрос ме извади от унеса ми. Напоследък се самовглъбявах доста често. Обикновено в компанията на членове от семейството на Чакърови. Чувствах се неудобно сред тях, а ме мъчеха десетки въпроси.
Къде е дъщерята на Чакърови? Защо всъщност са ме наели? Какви ли ...
  436 
Семейният уют... Щастието, да бъдеш някъде с някого и да ти е светло и топло дори, когато навън вилнее свирепа виелица. Да получаваш доза сили след тежък ден или нощ само при мисълта, че има при кого да се прибереш и заради кого да се събудиш и поздравиш утрото на новия ден.
И ако го има, дори нещич ...
  499 
Вълкан Чакъров беше свикал съвещание на инженерите и бавно отпиваше от чашата си, в която съдържащото се двадесетгодишно тройнодестилирано бижу всеки момент щеше да стигне своя край.
-Два пъти проверихме, господин Чакъров. Новата филтрираща система е изпуснала.
-Кои бяхте там?
-Всички, които помагах ...
  453 
-Да, аз съм! Да, слушам ви... Моля? Сигурни ли сте? Добре, идвам веднага!
Димитър Чакъров затвори телефона си, пое си дълбоко въздух и издиша рязко. След което се обърна към лежащата до него гола жена и каза:
-Много съжалявам, скъпа, но ще трябва да те оставя. В завода е станала авария. Обгазили см ...
  466 
Странно е усещането да не си на мястото си. Да виждаш как всички около теб се смеят, наслаждават се на малките радости в живота, парадират с успехи или се опитват да предизвикат състрадание с някой личен драматизъм. А в същото време ти да стоиш встрани, като че наблюдаваш хоровод и никой не желае да ...
  492 
-Какви са ти плановете за бъдещето? Амбиции, очаквания? За какво мечтаеш?-бяха първите въпроси на Емилия Чакърова към мен. И така потенциалната ми бъдеща работодателка ме извади от захласа, в който бях изпаднала, оглеждайки богатия, но изтънчен интериор на една от гостните на втория етаж.
-Честно да ...
  512 
Резиденцията на Чакърови бе извън града, разположена насред гъста борова гора. Отпред имаше прелестен парк с множество цъфтящи през всички сезони храсти. А задният двор водеше към езеро със смарагдовозелени, прозрачни и спокойни води.
Къщата бе с размерите на имение на благородници. Към нея водеше ш ...
  462 
Беше отрезвяващо преживяване да прекося десетината коловоза на областната гара, да газя през дълбоки преспи рано сутрин без да съм сигурна дали въобще има смисъл да се явявам на тъпото интервю. Но бях без работа вече повече от шест месеца и от трудовата борса най-накрая ми казаха "Чао!" Нямах много ...
  794 
Propuestas
: ??:??