diqna-liana
78 el resultado
Подари ми татко
малък Доберман-
мъничко и сладко,
с именце Аслан.
Расна със летата. ...
  832 
Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомнят за вик.
Сребърна нишка днес пише писма. ...
  495 
Вятърко, защо прогони
слънчевите дни?
Виждаш ли, небето рони
злато в долини?
Сивият врабец се свива, ...
  671 
Думичките срича
мъничката Зара,
толкова обича
буквите, буквара.
Буквите научи, ...
  686 
Нашата Земя голяма! -
силна и могъща. -
Ти с любов да я обгърнеш,
тя стократно ти я връща!
Нашата Земя богата- ...
  687 
Гълъбчета бели -
птици на мира,
вече долетели
с първата зора.
Днес е първи юни - ...
  993 
В есенна позлата -
песента на чичопей.
Слънце се премята
като зайче и се смей.
Детски смях. Украса. ...
  934 
Над мене ято птици
напомня ми за вас -
щастливите дечица
под пролетния глас.
Повтаря, че нещата ...
  445 
Катеричка рунтавелка
броди смело из гората.
Рижавелка-Хубавелка
слага лешници в торбата.
Но към нея се промъква ...
  716 
То през пръстите изтича
и при изгрев, и във здрач,
през пролуките наднича -
неизбежен кръговрат!
Не почива, галопира! ...
  456 
Моето коте
блъсна саксия,
вкъщи настана
пак олелия.
Докторът каза: ...
  819 
На почивка сме със татко.
Кацнахме със самолет.
Край морето аз палатка
вдигнах,със чадър отпред.
Изгревът - петле червено, ...
  889 
Сянка срещу сянка -
ние,аз и ти!
Зима. Плаха гранка
вместо нас трепти.
Думите са бели ...
  542 
Животът е драма,
животът е сцена.
Живот е за двама
във песен възпена...
Как някой във люлка... ...
  576 
Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомня за вик.
Сребърна нишка днес пише писма. ...
  567 
Незнайно как веднъж
за мен съдбата се погрижи:
след тежък кръговратен дъжд
любимата жена аз виждам.
Добра и най-желана ...
  439 
***
Над мерзостта изниква стръкче
и оцелява, ако него стъпчеш.
Веднъж ли с него бях щастлива
когато стана роза то красива.
Растеше шипката наблизо ...
  555 
Кога ли детството немирно си отива?
Кога настъпва луда младостта?
Дали когато в сънища щастливи
осъществяваш твоята мечта?
Или когато спреш омаяно да тичаш ...
  466 
Има строги правила
за колите със сирени.
Дайте им свободен път,
за да минат те на време.
Някой е забравил ...
  659 
През гората път ме води
до хралупата на Меца.
Но помнете, ще споходи
зла беда на мед крадеца.
Ние знаем какво става ...
  730 
Пенливата рекичка
крие се в леда.
В гората е самичка,
но идва пролетта.
Долита със ятата, ...
  1766 
Пролетна картина
Кой прогони студовете,
тягостните сиви дни?
Кой разчупи ледовете?
Въздухът защо звъни? ...
  1596 
Вече на вратичката
Петльо кукурига,
чува под юргана всичко
Ванко и премига.
Слуша, слуша той прехласнат ...
  583 
Аз и животът
Неизбежно е... Стареем.
Всеки ден по малко, тихо.
Грешките над нас се смеят...
но защо не ни простиха? ...
  458 
Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница ...
  569 
Струва ли си, я кажи,
ти от всичките да криеш
затова, че те мързи
и ръцете си не миеш?
Лаборантът вчера пак ...
  626 
Отново се връщам аз сред полето.
Там слънцето зрее. Водата трепти.
И търся във себе си мълком детето...
Откри ли го вече във себе си ти?
А то се пробужда със звън на китара, ...
  734 
Пролет моя
Пролет моя, животворна,
колко хубава си ти!
Сбра дружината сговорна
за гори и планини! ...
  767 
ПТИЦИ МОИ
Съдбата знае две и двеста,
но мен дари с момиче и момче
момиче - бъдеща невеста,
момченце пъргаво жребче. ...
  475 
***
***
На Нели Караджова
Отиде си... Завинаги... Внезапно,
но кратки бяха твоите животи...
Вратата към отвъдното се хлопна! ...
  424 
Шарена дъга
Небосводът шарена дъга
като кончето пресича
и по пъстрата снага
детска радост пее, тича... ...
  574 
Има грижи
Вятърът листата брули,
падат круши, капят дюли,
дъжд от плодове вали.
После идват и мъгли. ...
  684 
Забраванко
Това, което не направи
е, че с четката забрави
зъбките си да измиеш.
И защо от мене криеш? ...
  562 
В сърцата ни оставаш
В памет на Тодор Колев
Надеждата и тя умря...
(макар че тя последна си отива)
От небосклона падаща звезда видях. ...
  517 
Миг - 1
Живейте във мига,
че миг със миг не се повтаря,
тогава радост и тъга
в тебе проговарят. ...
  493 
Искам като Терешкова
аз със спътник да летя,
да погледам от високо
тази земна красота.
Искам още да науча ...
  668 
Зимни пеперуди
Зимни пеперуди
кацат на земята,
побеляват тихо
борът и елата. ...
  749 
Зимни игри
Духна вятър и снега
пак натрупа в преспи,
скупчени деца в мига
заиграха в смях и песни. ...
  777 
Propuestas
: ??:??