doreto66
161 el resultado
Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята - ...
  782  16 
Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината - ...
  644  16 
облачно ми е
и слънце си измислих
следздрачно утрото настъпи
на ехото отвъд
птиците замлъкнаха ...
  678  13 
рошави и прашни
думи
без смисъл
откъснати
от ехото на тишината ...
  696  20 
Сега... Това... какво е?
Утре вчерашно -
очаквано, копняно?
Или е утрешното вчера,
живяно, измечтано? ...
  697  21 
В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат, ...
  623  22 
Вятърът прескочи планината,
в стаята се втурна и закашля.
Листите разхвърля по земята,
заедно с треви и прахоляк.
Блъсна се във ъгъла, изохка, ...
  685  11 
Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав, ...
  938  23 
небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен
сляпо завалях ...
  560  13 
приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината ...
  706  19 
Не съм няк`ва невъзпитана грубиянка.
По принцип даже доста съм добричка.
Но „настъпите” ли ме – предупреждавам –
не очаквайте глупаво да се усмихвам.
Готина съм (които ме познават, знаят), ...
  764  17 
Ех, пак забравих нещо…
Чадър – в ръката, чанта – също.
Яке - да (хладно ще е днес),
Пари за нещо дребно – в джоба.
Ключ, даже документи… ...
  668  12 
Намерих днес... луна.
Лежеше на пътечка във гората -
кръгла, бяла и голяма. Прашна.
Огледах се.
От джоба на онуй момче, ...
  730  12 
някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...
  692  15 
Искаш да ме имаш? Първо ме създай.
Тялото ми направи от горски мъх.
Лицето ми извай от морска пяна.
От бурните вълни вдъхни ми дъх.
Рисувай веждите ми с лунни сърпове. ...
  892  18 
Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!
Да можех само, ...
  673  15 
Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка, ...
  846  12 
Прекрасна нощ е! Погледни небето,
ухаещо на пълнолуние и на звезди,
които взират нас, прегърнати в полето –
всред дъхави треви - измислящи мечти.
Прекрасна нощ е! Погали цветята, ...
  764  16 
на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им ...
  612  10 
синя музика отнякъде се стапя в тишина
попила нотите от стар любим рефрен
с ленивата полегнала прохладна здрачина
донася с себе си син спомен за море
разпръснато над облаците развълнувани ...
  901  11 
В дрипите от твоето отсъствие
се свивах изпокъсана. Отдавна.
Закърпвах се с от дните късове -
да се спася и някак да съм цяла
(в бездънната безлунна нощ, ...
  663  14 
След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля ...
  688  14 
вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала ...
  797  14 
Капка съм.
На облака в окото се родих.
Пораснах във примигването му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама. ...
  811  12 
Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная... ...
  678  12 
В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
  675  14 
Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...
  910 
Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...
  940 
  1339 
  1090  10 
  1549 
  758 
  859 
  1243 
  1944 
  874 
  937 
  1240 
  885 
  996  10 
Propuestas
: ??:??