exuded (Владимир Георгиев) - Obras

Екрани 🇧🇬

ЕКРАНИ
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, рад ...

exuded

Ensayos » Personales

2016-06-11T19:23:32+03:00 1.3K 1

Прозрение 🇧🇬

ПРОЗРЕНИЕ
Любовта ми действа обезсърчително.
Преди време, бях още ученик тогава, тъкмо да се влюбя - и тя се премести в друго училище. Много време страдах. Така и не разбрах къде точно се премести девойката, но аз дълго не премествах поглед към празния чин, който остави на втория ред в класната стая ...

exuded

Prosa » De humor

2016-06-07T21:01:09+03:00 857

Липа за зимата 🇧🇬

ЛИПА ЗА ЗИМАТА
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам. Гонят се птичките. Излизам на балкона. Децата спят, жена ми е в банята. Колко е хубаво!
Днес ще направя нещо добро. Задължен се чувствам. Времето ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-06-03T22:14:47+03:00 793 2

Плик 🇧🇬

ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-05-21T17:28:14+03:00 795 5

Врабче 🇧🇬

ВРАБЧЕ
Трябва да спортувам. Налага се на тия години. Сърцето, това-онова, пък и друти неща.
Поотеснял ми е анцугът. Аз не харесвам тези, новите анцузи, дето приличат на фитил. Тесни са долу. Обичам онези, които приличат на генералска униформа – широки, с три ревера отстрани, наръфани, генералски. Те ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-05-14T22:22:28+03:00 741 1

Аз обичам Америка 🇧🇬

Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.
- Какво е Америка? – попита ме този, който редовно ровеше в кофата. Носеше винаги шапка, но ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-05-07T21:30:13+03:00 701

Гъбата триеше плота 🇧🇬

ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-05-07T10:37:57+03:00 720 1

Планетата на маймуните 🇧🇬

Издига се, мръсникът. Харесват го. Как няма да го харесаш: добре сложен, дори леко слаб, винаги вчесан, с костюм, който му приляга на мисълта, на обноските и на отличното излъчване. Бше просто перфектен на външен вид, той друг вид нямаше. Хващаше окото, но мен ме хващат лудите, когато го виждам. Вла ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-05-05T21:39:09+03:00 926 3

Катастрофа ли? 🇧🇬

КАТАСТРОФА ЛИ?
Бум!
И се свърши. Добре, че бях сам.
Най-после имам възможност да ти пиша. Бързам. Скоро ще ни вземат.
Аз те обичам. Нали, глупаво звучи. Да, знам. Глупаво беше да не ти го кажа. Мислех, че го знаеш. И сега го мисля. ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-29T19:19:55+03:00 736 2

Кръстословица 🇧🇬

КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-27T01:15:22+03:00 778 1 3

Рожден ден 🇧🇬

РОЖДЕН ДЕН
Събираше сили. Поизправи се, наведе торса напред, гърдите изпънати, пое въздух и през устата, и през носа, нямаше как да не успее... Свещичките го гледаха уплашени, леко се люлееше жълтият им пламък, готов всеки момент да хукне под порива, да изчезне. В този момент той се закашля, пръдна ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-23T21:16:11+03:00 789 1

Вина 🇧🇬

ВИНА
Срещнах я някъде през късната пролет или в началото на лятото. Беше облечена в хубава, проста, стегната бяла рокля с червено коланче на кръста. Нямаше ръкави, нежен загар превръщаше в карамелен сладкиш голите й рамене. Красива беше, стройна. Носеше сандали, а ноктите на краката й бяха като бисе ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-22T08:33:22+03:00 732 2

Три бидона 🇧🇬

ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-19T20:44:23+03:00 714 1

Сватба 🇧🇬

СВАТБА
Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше г ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-17T17:26:34+03:00 667 2

Крадец на листа 🇧🇬

КРАДЕЦ НА ЛИСТА
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-16T23:23:29+03:00 700 1

Да праснеш гугутка 🇧🇬

ДА ПРАСНЕШ ГУГУТКА
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-13T20:36:06+03:00 802

Никодим 🇧🇬

НИКОДИМ
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-08T20:45:15+03:00 1.1K

Чуждо влияние 🇧🇬

ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-07T22:50:11+03:00 571 2

На път 🇧🇬

НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-04-02T17:45:53+03:00 591

В супера 🇧🇬

В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...

exuded

Prosa » De humor

2016-03-31T17:45:32+03:00 889

Два коша 🇧🇬

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-03-27T17:11:58+03:00 717 1

Врата 🇧🇬

ВРАТА
Стоеше до вратата и нито влизаше, нито излизаше. Като магаре на мост.
- Айде, майко, вече се съмва, поне да полегнеш малко, събудихме хората, петелът кугурига без време – говореше синът й.
- Остави ме на мира!
Възрастната жена стоеше в рамката на вратата и гледаше тревожно навън. Развиделяваше ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-03-19T19:15:01+02:00 817 4

Трапчинки 🇧🇬

ТРАПЧИНКИ
Имаше най-удивителните трапчинки, които съм виждал. Появяваха се, когато се умихваше. Но също и когато набръчкваше челото си: леки бръчки над веждите, съчетани с трапчинки в края на устните... Тази жена беше очарователна. Цялото ù лице беше толкова интересно, че не можех да откъсна поглед ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-02-27T10:00:53+02:00 865 5

Ключ 🇧🇬

Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-02-24T20:50:32+02:00 539 1

Край на работната седмица 🇧🇬

КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-02-20T20:26:30+02:00 621 1

Скрита топка 🇧🇬

СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да от ...

exuded

Prosa » Relatos, De humor

2016-02-18T21:51:28+02:00 1K 1

Време за двама 🇧🇬

ВРЕМЕ ЗА ДВАМА
Толкова много се пише за смъртта. Сякаш всички я познават. Някои казват, че е част от живота, но предпочитат да не е елемент точно от техния живот. Други смятат, че тя е тържествен край, своеобразна точка, от която започва ново начало, после многоточие като това на екрана в хирургията ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-02-13T19:57:46+02:00 1.3K 3

Аборшън 🇧🇬

АБОРШЪН Не знам дали ще дочакам електронно правителство, то всъщност и сега си е такова – виртуално, като свободен електрон, хич го няма, появява се да събере данъците и после иди го гони из магистралите... Дочаках обаче електронен рекет. Влизам възпитано в банков салон, там е по-сигурно, камери наб ...

exuded

Prosa » De humor

2016-02-11T18:32:51+02:00 871 2

Учи мата 🇧🇬

УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-02-07T20:56:27+02:00 1.5K 4

Конспект на любов зад спуснати щори 🇧🇬

КОНСПЕКТ НА ЛЮБОВ ЗАД СПУСНАТИ ЩОРИ
Веднъж срещнах в завода ужасен тип: зъл, отмъстителен, женкар, егоист, праволинеен ненормалник и самомнителен. Опознавах го постепенно и се чувствах така, сякаш някаква гадна болест бавно прогресираше в мен и ме караше да се смалявам, да отпадам, да се побърквам. ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-01-31T17:49:57+02:00 622

Вещерица 🇧🇬

ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-01-23T19:02:04+02:00 753 4

Тя 🇧🇬

ТЯ
Тя беше най-красива. Очите й приличаха на сини сливи, малко надути и присвити, но за сметка на това винаги категорични, кисели и безвкусни. Нейният поглед се отваряше винаги, когато поглъщаше нещо или някого: тогава ставаше ясно, че отвътре очите са жълти, отровни, гранясали, зли. Бяха сини очи. ...

exuded

Prosa » De humor

2016-01-23T18:28:16+02:00 697

Чакалня 🇧🇬

ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...

exuded

Prosa » Relatos

2016-01-03T04:30:23+02:00 660 1 4

Двама 🇧🇬

ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...

exuded

Prosa » Relatos

2015-12-17T18:40:48+02:00 1.6K 7

След много години 🇧🇬

СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...

exuded

Prosa » Relatos

2015-11-06T23:16:26+02:00 1.1K

Странник 🇧🇬

СТРАННИК
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...

exuded

Prosa » Otros

2015-11-05T17:35:59+02:00 629

Едно дете играе дама 🇧🇬

Едно дете играе дама
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...

exuded

Prosa » Otros

2015-11-01T21:02:29+02:00 691 1

Сам 🇧🇬

Когато си сам, всички те обичат.
Мразят те, аналогично. Но само да си сам.
Сам ли си, тогава те разбират.
Не че нещо ще разберат за теб.
Хората обичат самотата. ...

exuded

Ensayos » Filosóficos

2015-10-31T21:16:03+02:00 1.3K

Портмоне в калта 🇧🇬

ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...

exuded

Prosa » Relatos

2015-10-31T00:09:10+02:00 704 1 3

Щастливец 🇧🇬

ЩАСТЛИВЕЦ
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...

exuded

Prosa » Relatos

2015-10-23T09:00:56+03:00 695 1