hristam
532 el resultado
Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...
  820 
Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...
  650 
Тесни ù бяха пътеките,
ледени - бледите изгреви.
Шареното съблече полека -
беше ù мокра ризата,
с нежни дантели обточена, ...
  735 
"И много красивото написано ще има кой да отрече. Но ти пиши, каквото и да става." ivanna4ev
И много да изпишеш - няма смисъл.
Човек се е научил да забравя,
каквото го е спряло върху листа.
Но ти пиши. Каквото и да става. ...
  966 
Чичо ми определено е един от най-странните екземпляри, които познавам. Носи рядко срещаното име Фердинанд, но всички познати го наричат Ферди. Ние, неговите най-близки хора, които сме запознати съвсем отблизо с колоритната му личност, помежду си с мило чувство за хумор го наричаме Луци, от Луцифер. ...
  892 
Познавам този град с родопски изгреви,
които шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.
През времето запазил своя пулс, ...
  661 
- Господи, ще ми се пръсне главата! - тя се гмурна под завивката и разкошните ù тициановочервени къдри изписаха странно оплетени йероглифи по възглавницата - Защо ми позволи да пия толкова, знаеш колко зле ми става...
Тя продължи да мърмори, докато не усети неговата неподвижност.
- Хей! Защо така си ...
  682 
За първи път се случи, когато се видяхме. Аз и друг път я бях мярвал, явно работеше някъде наблизо, но винаги беше или забързана, или замислена, или пък разговаряше с някого. Сигурно затова изобщо не ме беше забелязала, а аз трудно мога да мина за незабележим с моя ръст.
Вероятно и сега щеше да ме п ...
  860 
Тъй дълго търси любовта,
че по някое време
забрави каква му беше целта
и какво бе искал да вземе,
забрави, че тя е изкуство, ...
  670 
На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...
  2231 
Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...
  931 
Насред бързеи диви се стичам
по первази от хорско безличие.
Щом се включа на фаза "статичност",
всички облаци хукват да тичат.
По дърветата никне надежда ...
  646 
Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства, ...
  616 
Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...
  910 
  2767 
На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива бистро като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонтът се изгърбва ...
  648 
Когато бях мъж, виждах с други очи -
не различавах бархет от коприна,
размеквах се - рядко - от женски сълзи,
от стара любов и от греяно вино.
Наливах си в халбата глътка живот, ...
  878  17 
Не се опитвай, няма да успееш -
ти сам си ме заровил във мълчания,
за да се съхраниш и за да оцелееш.
Но аз съм в теб до кости. Непоканена.
А пръстите ти грубо ме дълбаят - ...
  941  14 
Онемей. И не искай дори да я чуеш.
Ако ти се усмихне - в хралупа се скрий.
И докато на влюбен глупак се преструваш,
изтръгни я от дъно, а после - убий.
Подари я на някой, когото да мразиш, ...
  1025 
Не спря да я мечтаеш. Не миряса.
Ръцете ти са станали на корени,
снагата ти е суха, като пясък,
а мислите ти още крият спомена
за нея - като зрънце бисер в мида, ...
  867  17 
Младежът безспорно беше красавец. Точно от типа, който жени като съпругата му обожаваха, а мъжете на неговата възраст инстинктивно ненавиждаха. Самоувереността му се базираше на мускулестия релеф на фигурата му и по всяка вероятност - на липсата на мозъчен такъв. Иначе едва ли би дошъл при него с бе ...
  823 
Не съм луд, аз съм само твой предан читател
и пристъпвам в света ти на пръсти, досущ като в храм.
Аз, реалният, чак до безбожност противомечтател
тук, при тебе, отглеждам мечти. И се чувствам голям.
Тук до късно отпивам на глътки магията нежност ...
  777 
Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.
Изтупах мислите си - колко много прах! ...
  765 
Преди есен времето спира за кратко,
оцветява деня ми в пастелно.
Изтънява. Със вкус на смокиново сладко
във безкрая на лятна неделя.
Преди есен е тихо. Небето е глухо ...
  799 
Изобщо не усетих как стана. Това, дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и кой знае какво особено физическо усещане. Дори не беше болезнено, изненадата надделя над всички други усещания.
Светлината избухна, после се превърна в мал ...
  887 
Закъсня да почука на вратата й есенна.
Още с лято в косите, а в очите му - песен.
Вместо дума за поздрав дари я със вяра.
Вместо цвете й даде сърцето си. Цялото.
Не поиска за себе си нищо да скрие. ...
  781 
Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми,
и когато те нямам, ...
  811 
Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...
  911 
Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...
  1108 
Знам - тежа ти в ръката,
уж съм крехка и лека,
уж разперих крилата.
Заболях ли те? Нека!
Стига си ме наричал ...
  838  10 
Ева:
Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива. ...
  964  17 
Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...
  1173 
Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...
  1124 
Тя не идва полека,
срамежлива и кротка,
носи в себе си екоти,
има нокти на котка.
Тя е много суетна - ...
  1205  13 
Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот ...
  792 
Аз не мога така като тебе,
мен от друго тесто са ме месили.
Явно имам различни потребности -
да преправям най-трудното в лесно.
Нямам нужда да бъда превземана, ...
  1212  20 
Слушай, сестро, жени сме. Присъда е
след съдбата си женска да крачим.
А мъжът - той е вечният съдник
и причината скришом да плачем.
Знае как да прикрива зад шепот ...
  844 
Присяда на перваза ми деня,
ужасно уморен след пет и нещо.
След пет и нещо просто съм жена,
забравила, че в мен живее вещица.
След пет и нещо времето поспира ...
  1346  18 
Ева:
Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива. ...
  817 
Днес няма да говоря за любов.
Дори поетите вече не пишат за нея.
Светът е във криза. Животът - суров.
И няма никакво място за рози. И феи.
Преди времената били са различни. ...
  681 
Propuestas
: ??:??