hristam (Христина Мачикян) - Obras

Кажи й, че ме няма 🇧🇬

Забелязал съм, че нищо друго не предизвиква в мен такъв странен коктейл от противоречиви емоции, както изуменото изражение на Дребния. Вече не помня кой пръв му тропоса този прякор, но трябва да е бил някой голям шегаджия, понеже Дребния беше висок към метър и деветдесет и тежеше поне сто и двайсет ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-02-07T17:32:50+02:00 1K 7

Кажи, че ме желаеш 🇧🇬

Познах я, въпреки че я бях виждал всичко на всичко три пъти през живота си, и знаех какви ще са думите ù, преди още да ги изрече.
През всичките тези години дори не бях мислил за нея, тя беше някакво странно, мимолетно явление в живота ми, но бе успяла да остави дълбока и трайна следа в съзнанието ми ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-02-06T14:50:05+02:00 1.2K 12

Вечността ни е днес 🇧🇬

Вечността ни е днес. Тук,
сега, на момента.
Страда от махмурлук
след мастика със мента.
Нечовешки капризна - ...

hristam

Poesía » De amor

2013-01-30T11:04:11+02:00 955 1 6

Заради "Декамерон" 🇧🇬

Лошото на смахнатите неща, които ти се случват е, че не винаги успяваш да ги видиш откъм забавната им страна. Виж, ако тази история се беше случила на някоя моя позната, със сигурност щях да се забавлявам страхотно. Щях да изпробвам чувството си за хумор по всички възможни аспекти от събитието.
Само ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-29T15:06:53+02:00 1K 5

Най-новите технологии 🇧🇬

Сигурно знаете какво приятно изживяване е да срещнеш неочаквано най–добрия си приятел, с когото от дълго време не сте се виждали. За него знаех само, че преди години замина на работа в чужбина, и оттогава нямахме никаква връзка. А в училище седяхме на един чин и толкова бяхме сходни по мислене и тем ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-26T11:22:37+02:00 953 2

Подаръкът 🇧🇬

Гледах я, седнала на пейката в парка, и не можех да повярвам на очите си. Не бях я виждал повече от двайсет години. Моята голяма любов.
Бяхме още ученици, почти деца, когато започна всичко. Що бой съм отнесъл заради нея! Беше най-красивото момиче в цялото училище, и, разбира се, винаги в центъра на ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-23T11:35:44+02:00 1.1K 5

Черешата 🇧🇬

Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-19T15:42:46+02:00 1.9K 10

Моята първа любов 🇧🇬

Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-16T21:20:01+02:00 1.4K 10

Не чети този стих 🇧🇬

Не чети този стих -
той е остър и ръбест.
Той е скритият вик,
който стискаш през зъби.
Песента неизпята ...

hristam

Poesía » Otra

2013-01-12T16:22:12+02:00 1K 14

Чудесна двойка са, нали? 🇧🇬

Беше млада, прекалено млада. Първо забелязах вечно търсещия ù поглед, а чак след това – разкошната ù коса. Много дълга, тъмна и блестяща, струеше като водопад чак до дупето ù.
Красивата женска коса от край време ми е слабост, намирам, че придава очарование и на по-невзрачните представителки на женск ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-10T12:48:48+02:00 1.1K 3

Ако не вярваш на очите си 🇧🇬

Късният следобед беше приятен за пътуване, от радиото в колата тихо се носеше „Пролет” на Вивалди, а аз се чувствах щастлив, че се прибирам у дома.
Бяхме женени почти от десет години, а тя все така ми липсваше, дори когато се разделяхме за кратко. Този път беше за седмица и нямах търпение да се приб ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-06T15:00:19+02:00 1.1K 2

Критикарят 🇧🇬

Айде сега, хубава работа! То си е ясно, че идеални хора няма, ама някои пък са толкова тънко обидни - една дума да им кажеш, и веднага те нарочват за критикар. Абе, комплексари. Вместо да се замислят и да коригират недостатъците си, наежват се, начумерват се, и като почнат да ме плюят...
Та тази дум ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-04T16:18:39+02:00 951 1

Като нощна пеперуда 🇧🇬

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...

hristam

Prosa » Relatos

2013-01-01T19:22:38+02:00 897 2

Чуждата жена 🇧🇬

Тя си тръгва, преди да е още пристигнала
и в очите ù няма въпроси.
Нежността ù е шепот, изтръпнал от викове,
натежало от жажда докосване.
Тя е тайна, по-силна от хиляди истини ...

hristam

Poesía » De amor

2012-12-29T11:13:38+02:00 1.8K 1 11

Подари ми смеха си 🇧🇬

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-27T13:13:40+02:00 1K 4

Без край 🇧🇬

Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-20T12:38:10+02:00 1.2K 6

Толкова буквално 🇧🇬

Оня ден случайно налетях на най-близкия си приятел от детинство. Запрегръщахме се, пък си викаме – гледай какво нещо е живота, значи. Години наред си близък с един човек, като близнаци сте, дето се вика, пък после така се стичат обстоятелствата, че прекъсвате всякаква връзка.
Ей и ние така – още от ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-18T16:53:27+02:00 844

Тя е само на дванайсет 🇧🇬

Много хора си мислят, че няма нищо по-хубаво от семейна двойка, която напълно споделя живота си и в личен, и в професионален план. Че като са дует в живота, е истинска божия благодат да са дует и в работата си.
По едно време така си мислех и аз, съзерцавайки известните изпълнителски дуети на концерт ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-15T20:35:27+02:00 978 4

Животоспасяващо 🇧🇬

Трябваше да ù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това, когато се запознахме, тя си имаше приятел, по-късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-14T10:28:52+02:00 959 2

Когато любовта се шегува 🇧🇬

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-09T13:40:39+02:00 1.1K 5

Почти истинска история 🇧🇬

Бях студентка първи курс, когато ми се случи това, за което само бях слушала, чела и гледала по филмите. Говоря за любов от пръв поглед.
Още от ученичка, като върла фенка на розовата литература, не само бях теоретично много подготвена по тоя въпрос, но и колко пъти мислено съм я изживявала!
И сигурн ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-07T14:43:12+02:00 1K 3

Човек по неволя 🇧🇬

Човекът беше притеснен и нерешителен. Докато обслужваше възрастната клиентка, успя да забележи, че мъжът се навърта край магазинчето, но като че ли не му стигаше кураж да влезе. Нищо необичайно - беше се случвало и друг път, но всички рано или късно все пак влизаха.
Едва го беше помислил, когато кам ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-04T19:06:08+02:00 1.2K 4

Тъмната страна 🇧🇬

Според общоприетото мнение една жена мине ли трийсетте, шансовете да срещне подходящата половинка намаляват правопропорционално с всяка следваща година. Има логика в това, разбира се, защото с възрастта човек става все по-разсъдлив и по-трудно се решава на големи, съществени промени в живота си. Да ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-12-02T19:12:21+02:00 1.4K 10

Твърде много любов 🇧🇬

Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-29T11:04:52+02:00 1.2K 4

Аромат на любов 🇧🇬

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-25T22:48:51+02:00 1.7K 2

Целуни ме 🇧🇬

- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
- Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-21T13:33:55+02:00 1.1K 6

Никога преди 🇧🇬

Много мислих, но пак не знам откъде да започна моята история.
Едно обаче знам със сигурност - имам нужда да я споделя. Не мога да задържа това в себе си, пък и събитията така или иначе следват своя ход. Аз само ги проследявам.
На трийсет и пет съм. Възраст, на която в едно нормално развито общество ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-19T20:43:06+02:00 989 6

Бегачът 🇧🇬

Да, аз съм бегач. Добър съм. Много съм тренирал. От какво ли не съм бягал - от отговорност, от задължения, от емоции, от задълбочаване на отношенията. Бягал съм и от големи сметки, от любезни врагове и "добри" приятели.И от скука съм бягал, но не по-малко съм бягал от шумни забавления. Най-вече, защ ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-14T19:10:55+02:00 898 3

Воайорът 🇧🇬

Забелязах го около седмица, след като се нанесох. И то само защото прекалено се набиваше в очи – беше единственият прозорец от цялата отсрещна кооперация, който оставаше да свети.
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с на ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-09T22:44:43+02:00 1.2K 3

И какво от това 🇧🇬

И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани ...

hristam

Poesía » Otra

2012-11-07T22:43:34+02:00 785 1 6

Къде е уловката 🇧🇬

Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-06T12:08:26+02:00 1K 4

Отражение 🇧🇬

Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-11-05T15:21:10+02:00 993 1

И ще се случвам 🇧🇬

hristam

Poesía » De amor

2012-11-03T12:18:01+02:00 980 2

Човекът зад думите 🇧🇬

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-10-31T13:01:16+02:00 1.2K 9

Отведи я далеч 🇧🇬

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-10-30T12:04:05+02:00 1.3K 9

Че те имам 🇧🇬

Нека ти кажа, любов,
колко пусти земи прекосих,
колко залези палех
и изгреви медни гасих.
Колко кървави стъпки оставих ...

hristam

Poesía » De amor

2012-10-27T17:02:22+03:00 1.1K 2

Теория на невероятностите 🇧🇬

Събуди го натрапчивото усещане, че в спалнята има някой.
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно мъжа, седнал в креслото отсреща. По някакъв смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
- ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-10-24T13:49:55+03:00 1.4K

Sotto voce 🇧🇬

hristam

Poesía

2012-10-21T22:48:37+03:00 762 5

Магия за обич 🇧🇬

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него ù беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-10-17T13:24:29+03:00 1.3K 6

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

hristam

Prosa » Relatos

2012-10-14T14:42:59+03:00 1K 2