ИнаКалина (Красимира Чакърова) - Obras

Стои си слънцето на капки 🇧🇬

Опитвам близо да застана
съвсем до тротоара грапав.
На паяжина в дъждобрана,
стои си слънцето на капки.
Попило синьо от росата ...

ИнаКалина

Poesía

2020-08-12T01:33:35+03:00 728 8 9

Хамлет пак се че́ше 🇧🇬

Крилете ми дали ще пуснат корен
в незримото й някъде напред?
Разчоплям темата, въпросът – спорен,
добре ли бях или не съм наред?!
Нагазих бла́тото любовно, много! ...

ИнаКалина

Poesía

2020-08-09T08:59:43+03:00 1.7K 9 22

От другата страна 🇧🇬

Ти искаш за любов да ти напиша?
Тя е кралицата на двойни роли:
с развалини играе в Могадишу
или звездите ва́ди ги от гьола!
Светът ли, тоест винаги сме ние! ...

ИнаКалина

Poesía

2020-08-06T08:53:46+03:00 2.2K 12 33

Премигване с късмет 🇧🇬

На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците ...

ИнаКалина

Poesía » De amor

2020-08-03T09:12:14+03:00 1K 10 19

Августо – мусонско 🇧🇬

От вятъра уших си шорти,
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...

ИнаКалина

Poesía » De humor

2020-07-31T06:45:20+03:00 1.2K 10 13

Бенка от Луната 🇧🇬

Точката ми падна от полата –
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни! ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-30T17:32:57+03:00 2K 8 8

А как боли глава от него 🇧🇬

В Луната влез... на чупката да седнем!
Брадичката подпрях си на коляно.
Под ментата са първите ми седем –
мохито се брои по преживяно!
Садя́ целувки – нищо! Никне плява ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-30T06:32:19+03:00 951 10 10

Сънено 🇧🇬

Млечна дундеста Луна
на нощта кросното стяга.
Най-накрая – хладина!
Аз ще дойда, ти си лягай!
Искам да подишам злак ...

ИнаКалина

Poesía » De humor

2020-07-28T17:59:48+03:00 1.6K 12 14

Не в палати 🇧🇬

Дали на кок или на плитка, в косите си звездите носиш
и лудостта във тебе митка - за нищо няма да се косиш! :)
Щом сгазиш лука без сандали, плети чорапи да ти мине.
Пляс-пляс въртете се педали - това е самодисциплина!
Дъгата нека да си свети, ти чаткай с новите чорапи ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-26T08:21:51+03:00 942 10 7

Синьо е щурчето 🇧🇬

Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-26T03:38:35+03:00 767 7 5

Тротоарно 🇧🇬

Всеки ден е като паяк, кротичко тъче платно.
Дъжд Луната му избая, нося му сапун – Дано,
с лютото да се изплаче! Тротоар е този свят:
в ъгъла заспа сираче... най-накрая – неопят.
Всяка нощ е като квачка, люпи мрак и самота: ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-25T00:42:54+03:00 927 7 13

По-къса от три-четвърти чорап 🇧🇬

На припек срещу слънцето или с обърнат към живота гръб,
държал се на каишката, изтъркала се до самия ръб
с един пирон, (забравил си годините, с прическа тип ръжда,
без формите за монокини, рисувани за сесия в дъжда),
до сянката изкудкудякала, или на спънат калдаръм, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-23T23:39:52+03:00 827 7 16

Не се научих 🇧🇬

Защо и за кого е този спомен,
ако не мога утре да те срещна?!
Съдбите ни са кучета бездомни
оръфани до кокал – твърде грешни!!
Обратното на „грешност“ идва нощем, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-18T08:35:57+03:00 895 12 16

Неведомите пътища са боси 🇧🇬

Следите скрих,
но ме намери.
Луна́! –
в петли́цата на нощ се но́си
като небесна ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-18T04:40:11+03:00 827 9 8

Когато си отиваш, остани! 🇧🇬

От бабина душица ми е чаят,
дъждът изрони слънцето, вали́.
А в сенки сипва сумракът омая,
на крак ще пиеш? По-горещ, нали?
По рамото на чаша се извива ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-08T08:17:39+03:00 961 11 18

Без чаши 🇧🇬

От прането с домашен сапун
залютя ми в окото мехурче,
а Луната го пукна със клюн
и под пурпурен облак се су́рна.
Трудна нощ в раковина лежи, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-07-01T03:41:58+03:00 959 10 22

Тихо 🇧🇬

Ти виждал ли си
мравчица как хлипа
над залеза загърнал
златен плод?
Как вечерта раздипля ...

ИнаКалина

Poesía

2020-06-28T21:45:50+03:00 1.7K 13 21

До козирка 🇧🇬

Нарисувай любов, като слънце изгряло,
окачи я на ябълков клон.
Оцвети пушек в синьо, а кахърите в бяло,
и вържи ги за детски балон.
Извади всяко трънче от босите рани, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-06-28T09:33:59+03:00 893 7 17

Като жената 🇧🇬

В мига, когато три звезди изрових от долапа,
видях Луната натежала с цвят на зряла круша.
„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –
с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се
липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака? ...

ИнаКалина

Poesía

2020-06-11T01:12:49+03:00 778 6 13

Най-първото 🇧🇬

Вехта, мъничка снимка е, черно-бяла калинка,
изтъняло крилцето на ъгъл,
остър връх ки́лнал шапка от вестник „Детска дружинка“,
бриз разчорлен – къдрици излъгал.
Ех, полепнали с пясък, голи детски тумбачета – ...

ИнаКалина

Poesía

2020-06-10T05:53:17+03:00 1.9K 11 23

Рисувах тишината 🇧🇬

Цветът на лен от о́храта привлечен
въздъхна с лавандула, мед и пръст.
Стрелките в пет издърпваха полека
с най-дългите си пръсти мрака гъст.
Не паднах ничком, ти си тръгна ничий ...

ИнаКалина

Poesía

2020-05-27T07:29:57+03:00 1.2K 12 14

Магия 🇧🇬

Ще изтръгна от вятър мека кръшна походка,
ще подскачам на дама на куция крак
и след девет живота ще съм черната котка
до десетия ти – побелял котарак. :)
Ще преместя житата върху облачни плещи, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-05-26T08:00:35+03:00 824 13 11

Лунно броене 🇧🇬

Минутите ни бяха много близки,
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-05-22T05:48:50+03:00 1.9K 10 11

Вземи́ я 🇧🇬

Когато си паднал на пътя,
в душата си болка закътал
в живот, непонесъл поредния удар под кръста,
дървото отсреща попитай
в небето защо не отлита ...

ИнаКалина

Poesía

2020-05-05T07:46:08+03:00 1.5K 14 21

Лунни копнежи 🇧🇬

- Ти имаш ли си собствена звездичка?
- По три големи в Инстаграм си па́днах!
- Помагат ли ти, ако си самичък?
- Ех, виртуално как да ги открадна?
- Голямата звезда те води, свети... ...

ИнаКалина

Poesía » De humor

2020-05-02T10:57:13+03:00 1.9K 9 22

Мрак на разсъмване 🇧🇬

Шепот и полет се сляха в тревите,
люлка за птици над праг майсторя́,
мостът на залез към мене превит е,
виж го ти, слънцето, пак догоря.
Кой ли с „Върти се!“ Земята ориса? ...

ИнаКалина

Poesía

2020-05-01T08:47:16+03:00 757 4 13

След сряда идва понеделник 🇧🇬

Луната съхне бледа на балкона
и в тази тишина киносалонна
през кьоравия мрак за мен надничат
две-три звезди пробили безграничност.
Нощ въглищна в небе присяда, ...

ИнаКалина

Poesía » De amor

2020-04-18T02:55:59+03:00 851 7 12

Сънят на Баба Яга 🇧🇬

Сънува ли те Баба Яга, принце?
И без отвари тя е шесторъка.
С дъха прогонва ти любовна мъка,
а с отлежалото домашно винце,
те вкарва с извънземните във пъкъл! ...

ИнаКалина

Poesía » De humor

2020-04-16T09:00:14+03:00 1.6K 7 12

Трапеза преди Великден 🇧🇬

Какво при нас отново те довежда?
Опашките си гоним като кучета.
Ти Господ имаш ли си и надежда,
или от болките човешки учиш се?
Не ме осъждай остро, каталясах. ...

ИнаКалина

Poesía

2020-04-14T07:32:59+03:00 1.4K 7 13

Отплаване 🇧🇬

Отдадена опепелена пролет
остави отпечатъци от устни.
Отдалечаване като след полет,
очите ми са орбитрално пусти.
Отплава в омагьосана обвивка, ...

ИнаКалина

Poesía » De amor

2020-04-13T00:00:16+03:00 1.2K 10 24

За Цветница 🇧🇬

Ще питам пък, нали съм още жива!
Надявам се на мен да не откаже.
От отговора вече ме присвива,
но нека разумът космичен каже!
Защо да не летя, бръмчи главата, ...

ИнаКалина

Poesía » De humor

2020-04-12T09:50:14+03:00 1.8K 5 4

Орис 🇧🇬

И в зоната на здрача стана светло –
звезда ли падна? Или взрив планетен
Луна извая втора в силуета
да дишам в сянката ти цветовете:
на огнения залез кръв червена, ...

ИнаКалина

Poesía » De amor

2020-04-11T22:09:59+03:00 714 6 3

Кой знае 🇧🇬

Кой знае дали е възможно
на болката в седмото дъно
по мъничко вяра да сложим
за път по човешки задънен?
Кой знае дъждът в колко капки ...

ИнаКалина

Poesía

2020-04-07T08:37:31+03:00 1.5K 9 14

Ключ 🇧🇬

Помислих си, че този ключ е хвърлен
в най-тъмните човешки дълбини
и аз умирам в стихове прегърната
с венец в косите - хиляди вини.
Не, няма да ги върна в чекмеджето ...

ИнаКалина

Poesía

2020-03-29T02:16:16+02:00 977 8 9

Садим си здравец на балконите 🇧🇬

Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,
в заровената памет на пръстта...
Оказва се, че някъде по стръмното,
човекът се разминал със света.
И трябвало да стигне в най-дълбокото ...

ИнаКалина

Poesía

2020-03-27T07:22:22+02:00 1.3K 6 11

Рисунка 🇧🇬

„Релсите с чертички,
пуф-паф-пуф-паф! Трак!
С блокче, шест боички
тръгва моят влак!“
В синьото вагонче, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-03-27T04:51:01+02:00 1.7K 6 9

„Една незаспала любов“ 🇧🇬

Събуди се любов, събуди се!
Тази пролет на теб съм нарекъл.
Влакът луд - по следите личи си,
че е пясък в часовник изтекъл.
Събуди се Любов! Нося пролет, ...

ИнаКалина

Poesía

2020-03-21T04:02:43+02:00 865 6 5

Неактуално 🇧🇬

Ароматният цвят на дървета
разжужа се над стари огради –
Пролетта на онези хлапета!
Да се чудиш как още е млада?!
Тях въртя ги Земята с години. ...

ИнаКалина

Poesía

2020-03-20T05:24:42+02:00 1.3K 10 18

Запетая 🇧🇬

Седни да поговорим, не, не бързай...
Експресен залез днес ни е животът,
... а може би е изгрев непотърсен
и някъде усмихва ни се кротко.
Боли ме, друго питай... страшна врява... ...

ИнаКалина

Poesía

2020-03-19T07:36:05+02:00 1K 8 9

Подслушано 🇧🇬

- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...

ИнаКалина

Poesía

2020-03-15T22:38:18+02:00 893 5 13